Сърце за взривяване

Ти чакаш ме на оня бряг
с усмивка светлолунна,
с обич непозната...
Но аз не мога вече да летя...
Не мога и да плувам...
Ни да ходя
по водата...

Притихва тъжно мракът...
А в ръката ми догаря
последната цигара неусетно...
Остава ми една въздишка...
Черната запалка...
И фитилът -
към сърцето ми...
Марин Тачков
15-16 август 2011 г.

Може би ще спра да бъда тук...

                                          На виртуалните приятели -
                              с обич и благодарност
Може би ще спра да бъда тук -
когато спре сърцето ми да свети...
Ако ме повалите със юмрук...
И ми завържете ръцете...

Прощавайте, че малко съм чепат,
небръснат, неизгладен, некостюмен! -
Но знайте, аз обичам ви, все пак -
обичам ви, макар без думи...

Прощавайте, приятели добри! -
Очите ме болят... За вас тъгувам...
Дарявам ви усмивки и... сълзи...
И поетично ви целувам!...

Марин Тачков
17 август 2011 г.

Поне достойно да умрем!

Живеем ден за ден,
по-лошо
и от кучета...
Ограбиха парите ни
разбойници,
а нощем
вампири от кръвта ни смучеха...

Ограбиха мечтите ни...
А ние -
като ни лъжеха, ги слушахме,
като ни блъскаха, мълчахме...
И чакахме
да дойде помощ -
ей така, отгоре...

И понеже спяхме,
не посмяхме
да се изправим
и злодеите да спрем...
Понеже не можахме
да живеем като бели хора -
ще можем ли поне
достойно
и спокойно да умрем!...
Марин Тачков
1-16 август 2011 г.

КАФЕ ОТ ОБИЧ

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -

Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми...
С ухание на утро и на свежест. -

За да ти бъде влюбено, щастливо...
Уханен, светъл да ти е денят!...
А вечерта - с целувки обичливи -
в душите ни звездици да искрят...

Марин Тачков
14 август 2011 г.

ВЯРА / Повярвай в мен /

Денят дойде...
А беше тъмно в мен.
Стоях студен,
без ни една искрица...
Но ти дойде -
проблясък вдъхновен.
Като дете -
звезда Зорница...

Повярвай ми!
Аз нося ти любов!...
Повярвай ми! -
Без вяра ще издъхна...
Повярвай в мен! -
И аз ще бъда... бог.
Повярвай в мен! -
И ще възкръсна...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./

Навярно този стих ще те целуне

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...

Ще те очаквам край дърветата...
Ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята тъга...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...

28 юни 2011 г.
Марин Тачков

ПРИНЦЕСАТА И МЪЖЪТ ОТ ПОРТРЕТА - mt46

ПРИНЦЕСАТА И МЪЖЪТ ОТ ПОРТРЕТА - mt46