Мъртвите са повече обичани

Навярно предпочитате
          да съм умрял...
По глътка въздух
          повече да дишате...
Човековълци дебнат
          тук без жал...
Земята стана
          тясна за обичане...

Един човек по-малко -
          по-добре за всеки!
По глътка вино
          може да изпиете...
Ще си поплачете -
          за да ви стане леко...
И после...
          само хищници ще вият...

Да, май е по-добре
          да съм умрял...
Защо ли да тежа -
          товар излишен?...
Ще се спася от глад,
          от мраз, от кал...
А пък и мъртвите
          са повече обичани...

Марин Тачков
ноември 2011 г. - юли 2012 г.

Стих, отронен от небето...

Стих, отронен от небето -
падаща звезда...
Ще потъне ли безследно
в тъжната Земя?...

Стих, отронен от сърцето -
капнала сълза...
Ще го приюти ли светло
нечия душа?...


Марин Тачков
28 юли 2012 г.

Мъдруване по български

            Докато мъдрите се намъдруват, 

            лудите се налудуват.
            Народна мъдрост

Мъдруваме, мъдруваме. -
Къде, какво... да туриме...
Или - кои
по-хубаво ще ни оправят...
Мъдруваме - дали
за сламка да се хванем...
Или пък - питаме си дядовия...
Докато бесните и лудите
не питат,
здраво пипат -
и крадат навред,
наред
като разпрани...
А пък ние вечно
търсим нещо -
в дядовите си потури...
Мъдруваме...
И май ще си останем
със големите... кусури...

Марин Тачков
20-22 юли 2012 г.

По кой ли Път...

*       *       *
По кой ли Път
да мина аз, по кой? -
За да достигна до Покой...

*       *       *
Толкова си нежна, ласкава, любезна -
че бих потънал в тебе. Като в бездна...

*       *       *
Да, знам - до сърцето ти има много завои...
По кой път да мина, принцесо, по кой? -
За да достигна до твоите тайни покои...
И дали не ме дебне... някой копой?...

*       *       *
Изминах доста, доста път -
ала ми бе отказан достъпът...

*       *       *
"Човече - рече ми Дъбът, -
понякога си... просто тъп...
Защо ли вечно търсиш Път?..."


Марин Тачков
юли 2012 г.

Слънцето не може да огрява всички ни еднакво...

Слънцето не може да огрява
                    всички ни еднакво...
Виж - някои са черни дяволи,
                    а други - бели, братко...

Виж - някои надигат се,
                    изправят се на пръсти...
Други посред бял ден те обират
                    със ръце чевръсти...

Да, Слънцето пече... И някои печелят -
                    както са си... легнали...
Други пък лъчите разпределят.
                    И продават... слънчева енергия...

А цербери отровни, хапещи -
                    зад всеки ъгъл. -
Дебнат злобно и изпращат ни -
                    да се печем... във пъкъла...

Не всички заслужаваме
                    да сме слънцеизбраници...
Не може всеки да се излежава
                    върху златни пясъци...

Затуй - че се печем и мъчим -
                    ще си плащаме, роботници! -
Удръжки "Гроб". И такса "Слънце" -
                    за отвъд... живота си...

Марин Тачков
13-23 юли 2012 г.

Пеперуда

               По мотиви от народния обичай "Пеперуда"

Когато Зора се изгубила,
Гергана от сън се пробудила...
Самичка под Слънцето тръгнала -
с тъга, край реката пресъхнала...

Земята от суша изгаряла...
Гергана тревичките галела...
Тя росни сълзици заронила
и жално на Бог се замолила:

"Аз моля се, Боже - в сърцето си, -
дари ме с крила от божественост! -
Да литна като Пеперудата -
вълшебна и волна, и хубава!...

Че съхне и страда земята ни...
Сърца и мечти са повяхнали...
В кръвта са се впили комарите...
И жажда жестока изгаря ни..."

Вълшебна и волна, и хубава,
Гергана цветята целувала...
От нейните сълзи пречистени
цветя и треви се разлиствали...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
редактиран вариант

Да, европейци сме - ала не пеем...

Да, европейци сме - ала не пеем...
Парашутисти ни шутират...
Хепикурейски си живеем -
докато на кайма ни смилат...

А мафиотската компания
пирува - с компаньонки разни...
Изнася роби... за Германия...
И внася... вируси заразни...

Законно е... Народът има избор. -
Да се пече - на шиш или на скара...
Да изгори... Или - да се взриви...
И дълго да дими - над Магистралата...

Марин Тачков
19 юли 2012 г.

Труден за изкачване /Поетически опит за автопортрет/

Такъв съм си. - Небрежен,
неугледен, неизгладен...
Понякога - копнежен.
И за тебе... гладен...
Понякога лудувам.
Като бурен вятър.
И невидимо нахлувам -
във душата ти...
Понякога съм звезден.
От небето ти намигам...
Почти съм на изчезване...
И трудно се намирам...
Такъв съм си...  Безпътен...
Необясним. И неочакван...
Трънлив. Хълмисто-стръмен.
Труден... за изкачване...

Марин Тачков
15-16 юли 2012 г.

Не мога, без да те обичам

Още помня лятото горещо. –
Влюбени, лежахме край морето...
И летяхме нощем към безкрая...
Вярвахме, че любовта звезда е...

Може би във вечер чернокоса
с устни жадни ти ме омагьоса...
После ме поведе по вълните...
И ни се усмихнаха звездите...

Не, не мога, без да те обичам!
Ти си вечна жажда. И искрица...
Бризеиден полъх на морето...
И звезда - в безкрая на небето ми...

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./
Редактиран вариант

 

Прекарването на народа през пустинята

Дайте ми двайсет камили!
И... злато...
След пет или... десет години
ще ви го върна. Двукратно...

Ще минем и през пустинята...
Нищо, че кучетата ще лаят...
А пък след десет години -
я камилите, я камиларят...

Днес не са нужни лостове,
да се преобръща Земята...
Стига ни гърбав и прост народец -
да носи на бой. И да вярва...

Споко! Не ще ни хванат дирите...
Хората лесно забравят...
А и след десет години -
я камилите, я камиларят...
Марин Тачков
6 юли 2012 г.

Поезия е Любовта...

Поезия е Любовта...
Пречистваща... Като дъгата...
И с приказните си крила
ще ни прехвърли тя -
отвъд Мечтата...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./, 

редактиран вариант

Раз-събличане

Хайде, съблечи душата си -
от минали любовни болки!...
Защо ли са ти маските -
от разни стари роли?...

Навярно ти се иска -
да те намажа... сладоледено?...
Горещо е... Да се обичаме! -
Бездрешно... И вълшебно...

С целувки ще събудя
тялото ти затрептяло...
А очите ми учудени
ще са ти огледало...
Марин Тачков
8 юни - 10 юли 2012 г.

Над нас ще пеят горски птици...

Момиче, искаш да те водя горе,
                                          при звездите? -
Но там е тъй студено и пустинно -
                                         ще изстинем...
 
По-хубаво - да идем на поляна
                                      свежа, девствена!...
И да усетим аромата на гора.
                                     И на божественост...

Ще изгрухтя навярно на глиган,
                                   дошъл от любопитство...
Ще се засмее Слънцето...
                                   А ти... ще се разлистиш...

Над нас ще пеят горски птици...
                                   И ще ни се чудят -
от сто години невидели там
                                  човеци да се любят...
Марин Тачков
14-15 юни 2012 г.

Чаша винце си налей

Зима тропа пред вратата
с мръзнещи от сняг нозе...
Сядай! Подкрепи се, братко -
с чаша винце. И с мезе...

Нека да беснее вятър!
Сняг да трупа снеговей!...
Ти за спомен от лозата
чаша винце си налей!...

Нищо, че денят е кратък! -
Нещо весело запей!...
И за здраве на душата -
чаша винце си налей!...

Марин Тачков

Планът "Раундъп"

У нас - законно и престъпно -
действа Планът "Раундъп". -
Тотален гербицид
за геноцид...
Земята и народът
масово се тровят.
Партократски,
тарикатски,
адски...
Наркотично,
фармакологично...
С хербициди, с Е-та -
в питиета,
във суджуци,
в плодове и зеленчуци...
Въздухът е задушен от смрад...
И гените на неродените
са заразени...
В съвременния адски свят
войни не са потребни. -
Има безболезнени,
"хуманни"
средства за изтребване...

Марин Тачков
16 юни 2012 г.

Бърборко

Кой не знае, че е Борко
много храбър... бърборко голям?...
Все говори нашироко...
И се хвали... И лъже се сам...

Щом настъпи буболечка,
той се хвали: "Бих се с мечка!"
Щом убие той муха,
казва: "Бих се... със ламя!"

Ако зърне бръмбар дребен,
виква: "Срещнах... извънземен!"
Щом отиде до Мъглиж,
казва: "Ходих до Париж!"

Ако Мими му откаже,
казва: "Мими ми е гадже!"...
Щом у тях е чичо Спас,
вика: "Имам гост... от Марс!"...

Марин Тачков -
"Рими сладкодумни за деца остроумни", 2003 г.

Игра на букви и думи

Усмихната, изрече Мая:
 - Аз буквичките вече зная!...

Загадъчно добави Руми:
 - От буквите се раждат думи!...

 - Ако прибавим "Б" към "АНЯ" -
така се получава "БАНЯ"...

 - Като извадим "В" от "ВЯРКА",
тогава тя ще стане "ЯРКА"!...

 - А щом поставим "П" пред "АЧКА" -
тогава тя ще има "ПАЧКА"!...

 - Сега да сложим "С" на "ЯНКА" -
така ще се получи "СЯНКА"!...

 - Като извадим "Б" от "БЯСНА",
тогава тя ще стане... "ЯСНА"!

 - Ако отрежем "Л" от "КЛОН" -
така се получава "КОН"!

 - Сменим ли "П" със "Ш" във "ПИЛЕ",
тогава то ще стане... "ШИЛЕ"!

 - А щом добавим "УМ" на "НИК" -
ще се превърне той в "УМНИК"!

 - Като нарежем "ЛУК" пред "АНКА",
така ще имаме "ЛУКАНКА"!...

 - А съберем ли "П" и "РАЗ" -
на масата ще има "ПРАЗ"!...

 - Ако поставим "Л" пред "ЯТО" -
ще дойде веселото "ЛЯТО"!

 - Сега да сложим "П" пред "ЕСЕН" -
и нека да запеем "ПЕСЕН"!...

Марин Тачков -
"Довиждане, училище"
/стихове и пиеса за деца/, 2008 г.

Цветята дишат

Цветята дишат... Те са още живи...
И стаята ухае на мечти...
Блещукат пламъчетата игриви
на двете свещи - твоите очи...

Камината гори... Шептят искрите...
И светят нежно устните ти пак...
А през нощта отеква във стените
гласът ти топъл, свежият ти смях...
Марин Тачков

януари 2011 г.

Дим над Магистралата

Да, всеки ден у нас гори,
                                            гори, гори...
Горят гори, коли, пари,
                                           мечти, души...
Беснеещ ли пожарникар
                                          пожар ни кара?...
Народът се пече -
                                  на шиш или на скара...
Фашизоидно се унищожава
                                     всичко "вредно". -
"Ех, лош  материал!  Не става! -
                                       За изтребване!"...
Гори, гори родината
                                       многострадална...
И ще остане само дим -
                                      над Магистралата...
Марин Тачков
4 юли 2012 г.

Хайде, съблечи душата си...

Хайде, съблечи душата си -
от минали любовни болки!...
И свали си, мила, маските -
от разни стари роли!...

Да те намажа ли, момиче,
с любовен крем - вълшебен?...
Горещо е... Да се обичаме! -
Бездрешно... И естествено...

С целувки ще събудя
тялото ти затрептяло...
А очите ми учудени
ще са ти огледало...
Марин Тачков
8-12 юни 2012 г.

Колко Ли е Разстоянието?...

Опитвам се понякога
да разчленявам 
Думите. -
За да достигна
до първоначалния им смисъл...
И се питам. -

Колко Ли
е Раз-сто-я-ни-е-то? -
От Аз до Ти...
До Ние. И до То...

От О до Обичта...

Дали в Началото
не е било
Мълчанието?...
И безбрежността
на чувството, душата,
мисълта...
Марин Тачков
3 април 2012 г.

Път към теб. Илюстрации.

Художник - Ангел Ангелов

Художник - Ангел Ангелов

Художник - Александър Митев

Художник - Александър Митев

Художник - Александър Митев

"Стих-откровения", 2000 г. /корица/

"Стих-откровения", 2000 г.

Да опазим Любовта

Свят безок отрова змийска
впива в нас... И ни горчи...
Само Любовта пречиства
светлите, добри души...

Свят бездушен ни дрогира,
трови младите сърца...
А самотна във Всемира
тихо плаче Любовта...

Хищници със вълча злоба
грабят алчно и ръмжат...
Майки молят се на Бога...
А децата търсят път...

Трябва ни искрица обич
и целувка от Мечта. -
Със души добри и топли
да опазим Любовта!...
Марин Тачков
/"Утешителят", 2005 г./Редактиран вариант