Дойде ми Гарванът
на визитация...
Марин Тачков
31 август 2014 г.
неделя, 31 август 2014 г.
сряда, 27 август 2014 г.
Валери Петров - ПОЕЗИЯ
*Валери Петров*
Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“ и „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.
Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безразсъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно,
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“
И така е – човек да подбира
сред това, дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -
лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама,
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.
В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и с чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй, което ти казва сърцето…
ПОВРЕДА В МРЕЖАТА
Валери Петров
Един кош важни работи, пропуснали срока,
имах снощи да свърша, и в миг спряха ни тока!
Поне денем да беше, а той взе, че угасна
вечерта – със две думи, неприятност ужасна:
нито книга да взема, нито ред да напиша,
телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша
и можех единствено да седя във креслото
и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото
ми дойде наум. И така, по принуда,
петнайсет минути, мълчалив като Буда,
се домогнах до мисли, е, не всички елмази,
но три-четири свестни, и сред тях беше тази,
че както заети сме непрекъснато всички
да мислим за работи, крайно важни в кавички,
във същност за нас генерален проблем е,
че за истинско мислене не намираме време.
Погледнах навънка
през завесата тънка:
затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,
бяха всички прозорци само черни квадрати,
но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,
а, напротив, си казах: И там мислят над нещо.
КАКВО СИ, ЛЮБОВ
*Валери Петров*
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все край тебе човекът кръжи?
Защо ни изглежда животът по-нов,
щом твойта надежда ни лъхне, любов?
Тъй хвали те всеки, когато обича
и в майски пътеки сред розите тича,
но щом убоде ни бодилът суров,
крещим разгневени: "Какво си, любов?"
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все ловим се на твойте лъжи?
Защо момък млад и старик философ
еднакво си патят от тебе, любов?
Но тъкмо сме дали на себе си слово,
че вече едва ли ще любим отново,
отново долита познатият зов
и всеки те пита: "Какво си, любов?"
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо твойта мъка тъй сладко тежи?
Защо, вкусил ада, човек е готов
отново да страда от тебе, любов?
КЛЮЧЕТО
Валери Петров
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
ТАКА ВЕДНЪЖ ВЪВ СНЕЖНАТА АЛЕЯ
*Валери Петров*
Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ беше минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвувайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…
Добрите писма
*Валери Петров*
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам печата на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!
Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!
ПРОЛЕТНО /Търси се/
*Валери Петров*
Вечната стара история!
Пролет отново цъфти.
Главната аудитория
пак е разкрила врати.
И като весели птичета,
сякаш във радостен сън,
млади момчета, момичета,
с вик се изсипват навън.
В шумната майска виелица
врътна се мойта глава.
После пък изневиделица -
“Търси се!” - глас изрева.
Явно човекът за ядене
търсеше само купон,
но си личеше, че гладен е,
по страховития тон.
Смешно ми стана и хубаво
в младия пролетен шум.
Смешно ми стана. И глупаво
нещо дойде ми наум.
Казах си: "Ех, да би можело
тук да застана и аз.
Търси се!" – силно, тревожно
да им извикам на глас.
Търсят се кОли, загубени
във факултетския двор,
търсят се погледи влюбени,
търси се пламенен спор,
търси се чувство, обхванало
някога някой си млад.
Търси се нещо, останало
двайсет години назад!
МЕЧТА
*Валери Петров*
"А!" - След като дълго повреден бе токът,
пак светна и вредом са ахнали в миг.
И аз си представих в тъмата дълбока
как слиза от стълба незнаен техник.
Събира си клещите, палва цигарка,
поглежда как светят етаж над етаж,
а сведен над листа, под лампата ярка,
зареян в мечти, аз си казвам – "Кураж!"
Кураж! – може би и под моето теме
накрай един стих ще проблесне така,
че вестника взели по същото време,
да кажат във хиляди домове – "А!"
ТЪЖЕН МИГ
*Валери Петров*
По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.
Не ми е хубаво и даже
направо много ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?
Какво - тез къщи със балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?
И пошла песничка долита
в ръждивоохрения час,
и в опит за самозащита
на себе си говоря аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогнал да ги понеса.
ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА
*Валери Петров*
Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре - нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, рядък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка, сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.
На “Попа”
*Валери Петров*
И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,
как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.
Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези - всъщност - дечица
мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.
Не че няма сред тях доста с бръснато теме
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,
както биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца -
очевидно нехаят или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
В памет на Валери Петров
Малцина са като Валери -
на Поезията кавалери...
Марин Тачков
27 август 2014 г.
В памет на Валери Петров
в поезията кавалери,
сърдечни, меки и етични,
човечни, леко иронични...
Лекуващи духа, тъгата
със светли мисли в тъмнината...
Малцина Шекспир са превели
и добропътно са живели...
Марин Тачков
27 август 2014 г.
понеделник, 25 август 2014 г.
"Държавата няма пари!"
Тъжно угасваме...
Вечно ни дебнат беди...
А лъжат ни разни
омразни управници:
"Държавата няма пари!"...
И вас да ви няма,
боклуци, измамници! -
Продадохте всичко, нали?...
Сега сме държава без армия,
гола, без мъдри държавници.
Подчинена на чужденци...
Мутра до мутра. И банка до банка. -
Всеки ден мачкат
и грабят народа, нали?...
Държавата стана
проститутка, държанка...
А как проститутка ще дава пари?...
Марин Тачков
25 август 2014 г.
неделя, 24 август 2014 г.
Държавата няма пари
мазни чиновници
от държавните проституции
/пардон - институции/
проглушават ушите ни
с думи отровни:
"Държавата няма пари!"...
А как ще да има, боклуци
и задници,
алчни измамници? -
Продадохте вие държавата,
вашите мамици!...
И чепът сега ви боли...
Мутра до мутра. И банка до банка. -
Всеки ден грабят
и чукат народа безплатно, нали...
Държавата стана
проститутка, държанка...
Чул ли е някой
проститутка да дава пари?...
А нашите мазни, омразни управници
либерално се чукат на Запад,
еврокурове лапат дори...
Как не се пръснаха техните задници,
дебелашки и нагли?...
Не ги ли боли?...
Марин Тачков
24 август 2014 г.
събота, 23 август 2014 г.
Недостатъчност
Прекрасно ще е да се изтанцуваме.
И страстно, хубаво да се изпълним...
За да сме с тебе цели. И закръглени...
Марин Тачков
20 август 2014 г.
Чудесно чувствомислие
по пътя нежен - между Аз и Ти...
Ще слезем ли от еговърховете си?
И ще протегнем ли с любов ръцете си?...
Ще кажем ли на страховете си:
"Вървете си! Вървете си!"...
Марин Тачков
20 август 2014 г.
четвъртък, 21 август 2014 г.
Стихо за болестите
Рак и СПИН. Сега пък и ебола...
Тясно ти е - да си все облечена...
Но опасно, скъпа - да си гола...
Грешно - все в дома си да кукуваш...
Риск - добре да се любоотвориш...
Тежко е да мислиш, да умуваш. -
Кой ни носи болести, отрови?...
Марин Тачков
20 август 2014 г.
Стихомислие за ценностите
ценностите да са споделени...
И понеже съм благоприемен,
склонен съм да усвоявам
евроатлантическите ценности -
земи, имоти от германци,
бижута от испанки, англичанки,
сребро и злато от американци,
коли, пари... Дори и банки...
Марин Тачков
21 август 2014 г.
вторник, 19 август 2014 г.
Гинчо Павлов - Споменъ
Гинчо Павлов
Четирдесет и първа бе сурова…
Вървяха ешелоните войнишки….
А помните ли, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки?
Епохата тежеше от олово,
удавена във сълзите вдовишки…
Железни бяха, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки.
А вие бяхте млада и готова!
И не пестяхте ласки и въздишки!
Доволни бяха, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки.
Но допълзя червената отрова…
От изток тръгна щурмът болшевишки…
Изнизаха се, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки.
И на марксистко-ленинска основа
изпробвахте и руските мальчишки…
Но липсваха Ви, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки.
Дойде комунистическо такова…
Таковахте партийците стръвнишки…
А помните ли, госпожа Петрова,
германците, с онез ми ти големи бели пишки?
Сега сте стара… Времето е ново…
Нов ред, със нов морал във жълти краски…
Дали ще дойдат, госпожа Петрова,
американците, с онез ми ти големи бели каски?...
Г. Павловъ
http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=698920586
Интересна, любопитна стихо-история за дама от хайлайфа... В нея се повтаря лайтмотивът "германците, с онез ми ти големи бели пишки", понеже първите любовни трепети и връзки оставят най-трайни следи...
Явно лирическата героиня си пада по големите... хубости, достойнства... Авантюристка, способна да се жертва в името на "големите" неща, тя чудесно се ориентира - според духането на историческите ветрове, бури. За нея политиката и идеологията са на заден план. Важното е да бъде отлично задоволена, уредена, нагласена...
Такива личности оцеляват и се оправят във всяко време...
Не знаем дали и колко деца, внуци има госпожата. Може само да предположим, че нейните наследници са различни и преуспяващи - германофили, русофили, американофили, комунисти /социалисти/, демократи...
Марин Тачков
19 август 2014 г.
неделя, 17 август 2014 г.
Ала-бала, балами...
Добре сме... издокарани.
И както и да се въртим -
отзад е кал, отпред е дим...
Навред е дим. И мътноводие...
А мутрите са все отгоре ни...
Целта им ясна е - властта.
А за народа - пропастта...
Марин Тачков
8 август 2014 г.
Демократурска власт
И ние ли така ще трябва да крещим?...
Ако все пак ни водят те към пропастта,
и ние ли натам ще трябва да летим?...
Безспорно те над нас са. Или - върху нас.
И явно им е кеф покорно да лежим...
Народът роб е на невидимата власт -
демократурска, с осъвременен режим...
Марин Тачков
17 август 2014 г.
Цвете Доброта
Слънчева мечта е твоята душа...
Твоите очи светулки са в нощта.
Твоята усмивка лед ще разтопи.
Цвете Доброта в сърцето ти цъфти...
Нужна е усмихната и слънчева душа...
Нужна е сърдечна и приятелска ръка. -
За да прелетим като деца над пропастта...
За да се спасим от злоба, болка и тъга...
Нека доброта и обич да цъфтят!
Нека във душите птици да летят!
Нека да са светли детските сърца!...
За да заблести светът от красота!...
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактирано/
събота, 16 август 2014 г.
Стихо за прогреса
Явно прогресът
е свързан със... грес.
Със смазване. И с наместване.
С омраза. Със стрес.
С обяздване. И с дресиране.
С покоряване. С шибане...
Сложен процес
на бавно умиране...
Марин Тачков
13 август 2014 г.
петък, 15 август 2014 г.
Възможно е да стане
възможно е да стане...
Ала подай му ти ръка,
не се срамувай да го хванеш!...
Кажи му: "Хайде, стига спа!"
И посочи му път свободен! -
Ако не е съвсем умрял
народът ни...
Марин Тачков
15 август 2014 г.
По-тъпи сме от гъските
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха...
Не кланят се на господар безок...
Войни не водят... Към смъртта не бързат...
И може би по-близо са до Бог...
Марин Тачков
15 август 2014 г.
четвъртък, 14 август 2014 г.
Стихомислия
* * *
Успешно ценностите отстоявате.
Успешно ценностите присвоявате...
* * *
Отиват си мечтите ми...
А твоите очи са зрители.
А може би - презрители...
* * *
Чувствомислията ни
тайно се срещат.
Какво ли си казват - не зная...
* * *
Поглеждам аз
през твоя празновзорец.
И не виждам нищо...
* * *
Нима е нужно да ходим до Курск -
за да направим... дискуРсия?...
* * *
Безкрайно и напразно спорене -
кои да са отгоре ни...
* * *
Тя мразеше табута.
Обичаше да е събута.
И някой да й го набута...
* * *
Казваш, че била си благодатна...
Но на коя ли дата?...
Марин Тачков
август 2014 г.
Възможностите за работа при демокрацията
През демокрацията се отвориха благоприятни
възможности за работа. И за оправяне...
Да кажем - ремонтиране на разни дупки...
Денонощна работа за проститутки...
За протестъри...
За медийно почесване...
За бодигардове
на разни гадове...
Внос, износ... Контрабанда...
Продажби и покупки на имоти...
Хазарт... Паропране във банки... Застраховки...
Кръвопродаване... И бизнес с органи...
Фондации, организации
за процъфтяване на демокрацията...
За задоволяване на нуждите
на плутократите, на службите...
Марин Тачков
13 август 2014 г.
сряда, 13 август 2014 г.
Ох, давай, скъпи, давай...
Продължавай!...
По-дълбоко!...
- Ах... Добре ли е така?...
- Ох, да!...
Жестоко е!...
Прощавай,
ала си представям,
че ми го намъква... Боко...
Марин Тачков
27 юли 2014 г.
Нови кръгозори
О, сори, но това ще ме озори...
Признавам, имам аз голям недъг -
не ми е кеф да се въртя във кръг...
Марин Тачков
8 август 2014 г.
Разбирам, че си вряла, зряла...
Не те задоволява... ала-бала...
Изкачваш се със мисъл ловка...
Не искаш да си под полковника -
ами поне под генерала...
Марин Тачков
7 август 2014 г.
Завръщане
Късно вечер ще си дойда, майко -
като вечен скитник у дома...
Няма ли да ме посрещнеш, майко -
пак с усмивка... Или със сълза...
Няма ли да ме попиташ, майко -
пак защо се връщам сам в нощта?...
Дълго скитах, майко, по света -
но не срещнах по-добра жена...
Не намерих, майко, на света
по-любимо място от дома...
Тук дойдох да си почина, майко -
че животът всичко ми взема...
Тук дойдох, за да почувствам, майко,
малко топлина и светлина...
Тук дойдох, за да усетя, майко,
пак дъха на родната земя...
"Български песни", 2002 г.
понеделник, 11 август 2014 г.
Лудовремие
мисленето на новото време? -
Към славните ни герои - презрение...
За българския народ - унижение,
нови окови, модифицирани гени...
Към чуждите ценности -
преклонение, възхищение...
И който възседне ни - да живее!...
Ех, лудовремие, лъжевремие!...
Марин Тачков
11 август 2014 г.
неделя, 10 август 2014 г.
Да ти влезе
явно е невероятно
да ти влезе
мисълта ми във главата...
Може би по-лесно ще е,
мила,
през ухото ти да влезе
бръмбар. Или пък - камила...
Марин Тачков
9 август 2014 г.
Стихо-разказ за една демократка
Громеше бясно комунизма...
Издигна се... Сега е депутатка...
И ето - в парламента влиза.
Ще гласуват
строг закон -
за съд
и смърт
на всички бивши комунисти,
техните деца и внуци...
С разтреперана ръка
гласува "за"...
Законът е приет. Ура!
Най-после злото ще приключи...
Прибира се в дома си тя.
И грабва пистолета лудо.
Застрелва двете си деца
и себе си...
Кошмар! Добре, че се събуди!...
Марин Тачков
10 август 2014 г.
петък, 8 август 2014 г.
Навярно се надяваш...
в нежните вечерия -
да те погледна...
Навярно заслужаваш
тази привилегия -
до теб да легна...
Марин Тачков
5 август 2014 г.
Стихо за голямото имане
голямото имане? -
Че то е за един. Или -
за глутница избрани...
И трудно поносимо е
голямото имане.
Особено ако не си
способен на измами...
Не се достига то с мечти,
с потене, със копане...
Налага се да слагаш ти
на другите капани...
Приляга на разбойници
голямото имане...
Остава за народа ни
голямото... оправяне...
Марин Тачков
5-8 август 2014 г.
ПП:
Чудесно е за грабене
държавното имане.
И на гърба на слабите
да трупаш състояние...
Понякога поглеждам от ръба...
към твоята душа недоизказана...
Разбирам, искаш да те разбера...
И да се любим нежно, без омраза...
Ако копнееш да се споделим,
на късове недей да ме разделяш...
Навярно може да се извървим,
ако не се разминем... в Недоверия...
Марин Тачков
7 август 2014 г.
четвъртък, 7 август 2014 г.
Мъж с гаранция
Отгоре да си... нагласена...
И да се вееш - драга, блага,
безкрайно свежа, подмладена...
И да вървиш към старостта си
в земи богати, непустинни...
Да търсиш мъж с добра гаранция -
за двайсет и... безкрай години...
Марин Тачков
7 август 2014 г.
Да те вземат извънземните
Мълчиш. Или хвърчиш безсънна...
Не искаш с мен да се изблусиш...
И хубаво да те изпълня...
Разбирам, мислите ми прости са...
А искаш ти неща вълшебни. -
Да чуеш гласове от Космоса.
И да те вземат... извънземните...
Марин Тачков
7 август 2014 г.
сряда, 6 август 2014 г.
Двайсет и... безкрай години
Пълно е у нас -
с рогати,
с комунисти-ренегати,
с опашати демократи,
с лъжемагистрати,
с партии-фалшификати,
с нагли бюрократи,
с вечни тарикати,
с глупави електорати,
със дегенерати...
Нямат край гадините
пълзящи и крилати...
Двайсет и... безкрай години -
яко клатене!...
Марин Тачков
6 август 2014 г.
Докато мигнем...
Докато мигнем -
и "сега"
е вече минало...
* * *
Ако си пич
или мошеник печен,
може да спечелиш...
* * *
При-лятна, страстна жега е...
А ти си хубаво полегнала...
Очите ми потъват в тебе...
Разбирам, имаш нужда от... вълшебие...
Марин Тачков
4 август 2014 г.
Недей показва слабостта си пред жена
Недей показва слабостите свои!...
Жените предпочитат илюзорността
на силни приказни и филмови герои...
Звезди желаят да им поднесеш,
дрънкулки или злато да им подаряваш...
До скъсване, със луда страст да ги четеш...
Да си и ласкав, мил, и грубо завладяващ...
Недей показва слабостта си пред жена!...
Внимавай - силата й е невероятна! -
Жестоко в слабините ще те ритне тя.
Или пък ще ти се качи върху главата...
Марин Тачков
6 август 2014 г.
понеделник, 4 август 2014 г.
Любов-незабравка
от порои залято...
Самотна, душата
кръжи над водата...
А твоето тяло,
от любов напращяло,
навярно очаква
любов-незабравка...
Марин Тачков
3 август 2014 г.
И белите...
Възможно е да бъдем с тебе цели. -
Ако обичам цветните ти
радости.
И белите...
Ако разбираш черните ми
странности.
И белите...
Марин Тачков
30 юли 2014 г.
Пееш, Пено, европейски...
Явно те привличат
евроатлантическите ценности...
Разбирам, че си склонна, Пено,
да се любим либерално -
най-свободно, неограничено...
И орално, и анално?...
Заедно с децата,
със съседите,
с германците,
със шведите,
с французите
и с другите евросъюзници...
И да ти плащам по цени пазарни?...
Да участваме в порнопроекти разни?...
Явно искаш, Пено -
нагло, постепенно
да си евронагласена...
Сори, ала аз не отговарям
на евростандартите...
Ех, Пено, не обичам
линиите прави...
Криволича...
Див съм, малко крив...
И негъзолюбив...
Не ставам
за оправяне...
Марин Тачков
2-4 август 2014 г.
събота, 2 август 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)