за всички ни да има хляб и топлина...
Но алчността подпалва войнствени огньове.
И лудостта ръмжи, крещи: "Война! Война!"...
Злодеи хранят се с убийства, със насилия...
Чернее, наранена, майката Земя...
Нима не може да живеем в Добромирия -
умерено, разумно, с цвете Красота?...
Над мен прелита чудна птица от Мечтания...
Душа крилата за смирение зове...
Деца - в градини слънчеви - на мир играят.
Събират щастие и щедри плодове...
Марин Тачков
19-20 юли 2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар