На една местостоянка...

На една местостоянка
имах среща със Стоянка...
Но уви - вместо Стоянка,
дойдоха сто баби Яги
със тояги...

Марин Тачков
25 юли 2012 г.

Цвете Любов

Жадува душата
за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...

Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...

Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...

За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...

Марин Тачков
2005 г.

Пчелар и пчелица

Край добродушния пчелар жужеше
пчела с предизвикателно гласче...
Това не бе пчела - момиче беше,
със светло, слънчево лице...

Сред пъстрото гъмжило на пазара -
пчелицата пред щанда с мед се спря.
"Вземи си мед!" - подкани я пчеларят,
приятелски, широко се засмя.

"Медът е хубав - каза пак пчеларят. -
А като него... цветна си и ти!..."
Засмя се тя: "Защото с мед се храня..."
И отлетя - с букетче от мечти...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Понякога живея като птиците

Днес не ми е ден... за Нищо...
Безпричинно ми е... Безразлично...
Все едно ми е -
дали е вторник
или сряда...
 
Ех, понякога
живея като птиците. -
Безкалендарно. Волно. Безомразно...
Може всеки ден да бъде празник -
ако се обичаме...


Марин Тачков
25-26 август 2012 г.

Усмивка на Зора

Здравей, далечно-близка,
Ничия жена -
облечена в ефирна,
нежнолунна светлина!
Очакваща, обичаща...
Мечтаеща -
отвъд нощта -
да заблестиш като сияеща
усмивка на Зора...

Марин Тачков
18 август 2012 г.

Колко е нужно

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...

Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...


Марин Тачков
 "Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./

Дете-светулка

Аз обичах - и летях към Рая...
Светен на света с очи-слънца...
Но жестоко ослепях накрая -
щом от мен отплува любовта...

Хората, по-зли от зверовете,
зъбеха се, виеха в нощта...
Стъпкаха с омраза всяко цвете...
Вдън земя затриха обичта...

Но видях насън Дете-светулка -
да лети над пустата Земя.
То протягаше ръце от люлка,
сееше във мрака Светлина...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Стихо-целувка

НАВЯРНО ТОЗИ СТИХ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНЕ

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...

В нощта, край будните дървета,
ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята душа...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...

Марин Тачков

28 юни 2011 г.

Песен за Русе

Дунавът нежно шепти,
приказно чуден и вечен...
Раждат се нови мечти
в тихата русенска вечер...

Кораб на кея трепти...
Залезът свети - далечен...
Глас на деца пак ехти
в топлата русенска вечер...

Вярвай във Изгрева ти!
И във приятел сърдечен...
Приказки Дунав шепти
в чудната русенска вечер...

Русе, бъди! - Светъл и жив,
град, от вълните целуван!
Кораб красив с волни души,
който към Утрото плува...


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Балада за Къщата

                                             На Стефан Епитропов

Цигла по цигла и тухла по тухла -
както строили я някога майстори -
старата къща невидимо рухва. -
Сякаш събарят я сили незнайни...

Няма ги вече старицата, старецът
/сякаш ги виждам отново на пейката/ -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грейваха...

Дворът пустее, помръкнал от чакане -
спи, буренясал, зад къщата тиха...
Кой да посее надежда в земята? -
Те - синовете - далече заминаха...

Зеят прозорците, чезне оградата...
Стенат стените с въздишка болезнена...
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Аз моля да простите грешността ми...

Аз моля да простите грешността ми! -
Но предпочитам простите неща. -
Естествено божествените дами,
естествените хора и цветя...

Не ща суетните ви маскаради!
Или - парадите на Глупостта...
Ни лицемерните трохи за гладните.
И магистралите - към пропастта...

И предпочитам мириса на лук -
вместо лукавите лукойлски пари...
И по-добре е гръм да ме удари,
отколкото... червен герб-сърпов чук...

Марин Тачков
8 август 2012 г.

Изповед на момиче

Време е да си отиваш –
нищо, че ще плача.
Тръгвай си и не въздишай –
хвърляй тая чаша!...

Сред пустинята оазис
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…

Тръгвай си, не ще те моля –
нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…

Нищо, че от скръб умирам.
И кърви сърцето!…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…

Марин Тачков

"Български песни", 2002 г.

Диалог за края на света

... Запита ме:
“Какво ли ще е в края на света?...”
Усмихнах се:
“Навярно пак до тебе ще седя…”

Ти каза пак:
“Дали тогава времето ще спре?”
Засмях се аз:
“Налей, любима, още питие...!”

Пророни ти:
“Не виждаш ли Земята как кърви?…”
Помолих те:
“Подай ми устни и ме целуни!...”

Погледна ме:
“Не вярваш ли, че чака ни потоп?...”
Прошепнах ти:
“Ела!… И да се любим с теб... до гроб!”

И каза ми:
“Дали да си направим с теб... ковчег?…”
Погалих те:
“Момиче ли да е, или момче...?”

Въздъхна ти:
“Какво ли ни очаква там – отвъд?…”
Прегърнах те:
“Аз искам да заспя... до твойта гръд!”…

Марин Тачков

"Български песни", 2002 г.

Картина

Една жена загадъчна,
с божествени черти -
се къпеше под блясъка
на лунните очи...

Бе вплела леко пръстите
в златистите коси...
И сякаш я обгръщаше
копнеж - да полети...

Мълчах... И гледах чудните,
загадъчни гърди...
Пред мене те блещукаха -
подобно на звезди...
Марин Тачков
"Стих-откровения" /второ издание/, 2000 г.

Кой ли ще спаси земята ни

Имам три сестри поробени -
със стрели, в души прободени...
И едничка бедна майчица -
майчица, до гроб страдалница...

     Кой ще облекчи съдбата й?
     Кой ли ще спаси децата й?...

Имам и земя... продадена.
И страна, без жал ограбена...
И баща - с уста немеещи,
болен, със очи чернеещи...

     Кой ще утеши бащите ни?
     Кой ще освети очите им?...

Имах си звезда – Вечерница...
Но излезе тя неверница...
Имам шепа черни спомени.

И мечти – сълзи отронени...

     Кой ще утеши душата ми?...
     Кой ли ще спаси земята ни?...



Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

Среща с циганка

Спря ме стара циганка
някога, на хълма...
Със очи проникна тя
в участта ми скръбна. –
    „Имаш дарби чудни
    и добра душа.
    Ала си загубил
    вяра в любовта...”
Тъжно я попитах аз:
„Кой ме е зачернил -
майка ли проклинаща,
завист ли неверна?”
    „Ти си тъй орисан
    от живота зъл -
    ех, добро не вижда,
    който е добър...”
„Предскажи – завинаги
аз ли ще угасна?...
Някога ще видя ли
любовта прекрасна?”
    „Виждам на ръката ти -
    стъпки на жена...
    Продължи... нататък!...
    И ще дойде тя...”

Марин Тачков

"Стих-откровения", 2000 г.

Цветя и небесности

Българско хоро

Край морето се събрали
девет български моми.
И хоро са заиграли
край вълшебните вълни.

От Балкана ги видели
девет български момци.
Песен българска запели,
при момите са дошли.

Българско хоро извили
чудните моми, момци.
Да играят – те решили, -
докато Луна заспи.

Гледа ги Луна красива
със учудени очи.
И Луната не заспива –
с нова светлина блести...

Българско хоро играят
и до днес моми, момци...
Гледат ги с възхита тайна
и сияйните звезди...

Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

Стъпки

Със тихи стъпки ти си тръгна...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...

Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...

Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...

Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

/редактиран вариант/

Ако си тръгнеш ти завинаги

Топла обич подари ми ти...
И за теб сърцето ще тъжи...
Слънцето не ще играе пак -
и в душата ми ще бъде мрак...

Ако си тръгнеш ти завинаги -
вземи със себе си мечтите ни...
Дори ръцете и очите ми -
вземи ги ти...

По-добре е да съм без ръце -
щом не галя твоето лице...
По-добре е да съм без очи,
щом не виждам, че до мен си ти...

Ако си тръгнеш ти завинаги,
не ме оставяй във пустинята!...
Когато стигнеш там, отвъд – звънни,
вземи ме ти!...

Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

Българска земя

Хубаво ухае
родната земя!
Родната земя е
с дъх на топлота...

Свежи са полята,
родните гори...
С роден аромат е
въздухът дори...

Българските песни -
български цветя.
Слънчеви, безбрежни -
с дъх от вечността.

Те далеч отнасят
родната душа...
Те летят, огласят
цялата Земя...

    Мила земя си,
    с деца сладкогласни,
    със светла и топла душа...

    Чудна земя си,
    със песни прекрасни.
    Душата ти – песен е тя...



Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

Завист /Докосвам те с любов.../

Докосвам те с любов...
                           И паля твоите очи...
Целувам те... И чудна светлина над нас блести...
Поглеждат ни със завист
                            през прозореца звезди. -
Те могат ли да се обичат - както аз и ти?...

Във утрото се взира в нас
                             учудено светът...
А облаци се мръщят - и заливат ни със дъжд...
Прегърнати вървим.
                             И хора срещу нас вървят. -
Оглеждат ни със завист. И очите им горят...

Дано не ни пречупят
                             злобни, бесни ветрове,
отровни думи и очи убийствени!...
Като вълшебно цвете
                             обичта ни да расте -
в градината красива на мечтите ни!...

Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

/редактиран вариант/

И няма как... да й го вкарам...

Тя често и край мене вдига прах
/а вятърът развява й полата/ -
с навирена глава, със звънък смях...
Около нея се върти Земята...

Самодоволна, с вечна суета -
едва ли знае накъде отива...
/Макар и да се рови във пръстта,
къртицата е също тъй щастлива/...

Самозалъгва се с пари, с лъжи...
Ех, Глупостта е проститутка стара...
Акъл не ще - защо да й тежи?
И няма как... да й го вкарам...


Марин Тачков
28 юли 2012 г.

... И когато от сън се пробудим...

... И когато от сън се пробудим -
озарени от Роза-Зора, -
ще политнем с небесни крила
към безбрежности светли и чудни...

Ще берем плодове и звезди
от небесната райска градина...
И отново в Земята пустинна 
ще посеем Любов. И Мечти...



Марин Тачков
6-7 август 2012 г.

Луда жега е...

Луда жега е...

И денем

чудим се къде ли

да се денем...

Марин Тачков

август 2012 г.

Спомен за любов-мечта

"Спомняш ли си - каза Бланка. -
Беше преди толкова лета!...
Аз бях целувката ти лятна...
А сега съм само сънна сянка -
спомен за любов-мечта..."

Марин Тачков
5 август 2012 г.

         Сън във съня

                          "Животът е сън"
                           Калдерон

Стопляш ме с целувка жива...
Чувам твоя глас любим:
"Хей, недей, недей заспива!
Още рано е да спим!..."

Галиш ме нежно, с обич дълбока.
И ме прегръщаш - да не заспя...
Аз ти прошепвам: "Сън е животът!...
А любовта е... сън във съня..."

Всеотдайно ме целуваш,
шепнеш ми с вълшебен глас:
"Ти безкрайно ме сънувай -
както те сънувам аз!..."


Марин Тачков -
"Утешителят", 2005 г.

НЕБЕСНОСТИ