вторник, 4 юни 2013 г.

Стихо-писмо до една емигрантка


Добре ли си живееш ти -
в егоцентралната Европа?...
Кажи, дали любоцъфтиш?...
И ще избегнеш ли... Потопа?...

Навярно там пари валят?...
И друго слънце ви огрява...
А питаш ли - на чий ли гръб
богатите забогатяват?...

С пиратска алчност, със войни,
с поробване, с валутни бордове -
те трупат злато и пари
и тупат се в гърдите гордо...

Вековно, хищно грабят те
и ненаситно консумират...
Разбирам... Там е по-добре...
И болки, и беди умират...

Прощавай ти!... Бъди... корава!...
И поздрави от... Незабравия!...

Марин Тачков
3-4 юни 2013 г.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Изпитване


- Здрасти, здрасти! Как си, дядка?
- На ракия... със салатка...

- Хайде, пак ще те изпитам!
- Ох, къде сега ще скитам?...

- Ходил ли си ти в Русия?...
- Абе... ходил съм - у Сия...

- Знаеш ли къде е Гана?
- Баба ти е... под юргана...

- Ами бил ли си в Италия?
- Вика тя, че пази талия...

- Чувал ли си за Чукотка?
- Чувам, тук ми мърка котка...

- А къде ли е Валенсия?
- Чакам, да получа пенсия...

- Браво, дядо! Имаш... три...
- Ех, умът ми се затри...

Марин Тачков
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г.

Приказка за бабата и внучката


Имало едно време една баба,
която била болна и слаба...
И не й стигали парите за хляба...

Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица,
за да й занесе хапченца.

Бабата казала: "Не искам хапчета -
ами кюфтета или кебапчета.
Или поне млечна попарчица..."

И нейната внучка добричка
отишла при една козичка,
която пасяла сама край горичка.

Оголяла била горичката,
вече нямало вълци-страшилища -
те вече си живеели в жилища...

Внучката с тъга заговорила:
"Козичке, горещо ще те помоля
за малко млекце, че баба е болна!"

Козичката усмихнато кимнала
и дала, колкото мляко имала
/тя за мляко пари не взимала/...

Внучката я погалила на раздяла,
дотичала при бабичката си стара
и приготвила вкусна попара...

Бабата сладичко я изяла,
после на внучката се засмяла.
И... вече била оздравяла...

Марин Тачков
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г.

неделя, 2 юни 2013 г.

Актуални цитати от Христо Ботев


"Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани..." /"Към брата си"/

"...смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!" /"Елегия"/

"Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита..." /"Борба"/

"Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!" /"Борба"/

"Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!" /"В механата"/

"... да се бори кой как може
с душманите на народа." /"Моята молитва"/

"Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня." /"Обесването на Васил Левски"/

"Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят...
Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог...
Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите... Но тъй е и сега: светът сякаш направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи - май-май магарешки." /"Това ви чака"/

"Сънуваш, че светът прилича на кръчма...
"...великите български пости станаха 365 дена в годината..." /"Политическа зима"/

"В продължение на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора..." /писмо до Т. Пеев, 12 февр. 1876 г./

Ако днес възкръсне Ботев


Поклон! Поклон! Дълбок поклон -
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на родината?...

Уви! Потурковци сме пак.
И кланяме се на боклуци...
Народът - бос и прост, и плах -
е газен от башиборсуци...

Треперим за едния хляб...
И ако днес възкръсне Ботев -
той пак с презрение и гняв
ще викне, че сме идиоти...

Марин Тачков
2 юни 2013 г.

събота, 1 юни 2013 г.

Криеница /Търси братчето си Деси.../


Търси братчето си Деси:
- Петърчо, кажи, къде си?
- Ами... скрил съм се зад скрина...
- Хайде, обедът изстина!...
- А сега съм до дивана...
- Ей сегичка ще те хвана!
- В шкафчето сега се крия...
- Май си пийнал пак ракия!...
- Малко тъмно е... и страшно...
- Хайде, чака те домашно!...
- Ох, сега пък ми се ака!...
- Хей, да знаеш, бой те чака!...
- Искам Мишо... със шамара!...
- А шамарчета на скара?...

- Вечно ми се кара Деса
и се прави на принцеса...
Но ще види тази фея -
като стана по-голям от нея...

Марин Тачков
"Златното дете", 2005 г.

Две и двеста знае Марга...


Две и двеста знае Марга...
Слуша техно, рап и чалга...
Тя е българско момиче -
но със чужди дрехи пак се кичи...

Може Марга да кротува...
Може и да се надува...
И в пустиня ще намери
все на нещо да се покатери...

Може да е просякиня...
Може и да е царкиня...
С две стотинки да си ляга -
двеста лева да сънува Марга...

Може нищо да не прави...
Може да отглежда крави...
С нокти, зъби и... с протези
в Европейския съюз да влезе...

Както скромно е момиче -
може да надскочи всички...
Песен чудна да запее -
и Вселената да завладее...

Марин Тачков
/"Рими сладкодумни за деца остроумни", 2003 г./