Сън над Дунав

Блести красавицата лунна,
за светлата любов шепти...
И се оглежда МОЖЕ БИ
във огледалото на Дунав...

Тя цяла нощ мечтае будна,
трепти с небесна красота -
и МОЖЕ БИ въздиша тя
по сините очи на Дунав...

А МОЖЕ БИ с усмивка чудна
тя нещо с лунен лъч плете...
И - както майка на дете -
разказва приказки на Дунав...

И МОЖЕ БИ с целувка лунна
жадува да го стопли тя...
А ти сънуваш Любовта
над сънните води на Дунав...
Марин Тачков -
"Роса-сълза", 2007 г.

Под сенките на твоите гърди

Бих искал просто тази нощ да си почина -
под сенките на твоите гърди уханни...
Не казвай нищо!... С ласкави коси ме милвай!
Целувай ме със устни всеотдайни!...

Покрий ме със любовен дъх - да не изстина...
Над мен блещукай със светулкови очи...
Капни върху сърцето ми сълза невинна!...
И кротко във душата ми заспи!...

3 юни 2011 г.

Марин Тачков

Хайде, съблечи душата си...

Хайде, съблечи душата си -
от минали любовни болки!...
И свали си маските -
от разни стари роли!...

Ще те намажа, миличка,
с любовен крем - вълшебен...
Горещо е... Да се обичаме! -
Бездрешно... И естествено...

С целувки ще събудя
тялото ти затрептяло...
А очите ми учудени
ще са ти огледало...

Марин Тачков
8-12 юни 2012 г.

Всеки стих е път към Теб

Вървя към твоите безбрежия,
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...

Живот си ти... Вълшебен трепет...
Жена-Дете... Земя-Небе...
Аз дишам - за да бъда с Тебе...
И всеки стих е път към Теб...
Марин Тачков
юни 1999 г. - юни 2012 г.

И търся тебе, Може Би

Самотен, по алеята вървя.
И търся тебе, Може Би...
От утрото набрал съм ти цветя -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка
самотна, тиха... Ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците шептиш...

Не знам - ще стигна ли дотам
до залеза... Задъхват се мечтите ми...
Ела, с душа от нежен плам!...
И ще запалим - Може Би - звездите...

Марин Тачков
17 юни 2011 г.

Дали ме чакаш още там

Дали ме чакаш още там, зад хълма -
сред сенките на Любовта и Жаждата?...
Не знам - ще мога ли с тъга безсънна
да скоча във огнището на залеза...

Ще мина ли край кучетата злобни
на Нощта?... По моста на мечтите ти...
Ще се удавя ли в река от спомени?...
Ще видя ли очите ти обичащи?...

Дали ще се намерим там, зад хълма -
с души, пречистени от Светлината? -
Да те целувам вечно - до разсъмване...
И да издъхна в твоите обятия!...

Марин Тачков
май 2011 г.

Пишете ме: "БГ - БеГал!"

                                     
                                        ... а на вратата - листът със словата:
                                        "Стопанинът замина за Америка"...
                                                                             Атанас Далчев

Вървях по пътя пуст във тъмнината
и спрях пред дом изронен, почернял -
с обесена табела на вратата:
"Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

... Човекът бил нахапан от животни...
И стреснат от кошмари, закрещял:

"... Хиени!... Вълци!... Хищни мафиоти!...
Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Затуй, че двайсет и кусур години
крадяхте, както турчин не е крал -

злодеи черни и червено-сини,
пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Безсрамници, свине "богоизбрани",
в очите хвърляхте ни прах и кал,
отровихте живота, младостта ни! -
Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Бездушни мутри и гробари черни,
заробили народа ни без жал -
в омразните си, п-разните "тефтери"
пишете ме: "БГ - умрял!..."

Марин Тачков
8 април 2011 г.