Нежноцветна Обич

В душата си небесна
за мене запази -
звъна на Песен нежна
и спомен от сълзи!...

Усмивка жива, детска,
целуващи очи
и стръкче от Надежда
за мене запази!...

Аз топло ще засветя
над твоите мечти...
И Обич нежноцветна
от нас ще разцъфти...


Марин Тачков
31 декември 2012 г.

Събуди се!

Топли слънчеви ръце
милват твоето лице.
„Колко си красива ти!” -
тихо слънцето шепти...

Нежно те целувам аз
и ти шепна с ласкав глас:
„Хей, очите отвори!
И с усмивка ме дари!...”

Като капчица роса
свети утро – красота.
Сънено прошепваш ти:
„Мили, още ми се спи!...”

Галя твоите ръце
и лицето на дете...
„Хайде, събуди се ти!...
Вече обед е почти...”

Марин Тачков
/"Роса-сълза", Български писател, 2007 г.

Снежен пътник

                          "По пътя ме застигна мрак..."
                            Робърт Бърнс
По пътя ме затрупа сняг.
И в преспите потънах пак...
Премръзнах, със крака затропах...
Замръзна ми дори лаптопът...
С последния си килобайт -
дотътрих се до този сайт...
Посрещна ме девойка мила -
и вдъхна ми кураж и сила.
Тя стопли ме - уста в уста...
След туй... в нощта ми зашептя:
"С голям късмет си, Снежен пътник! -
Сега в чужбина е мъжът ми...
И знам - сега със друга спи. -
А пък във мен кръвта кипи...
Недей във мрака да се губиш! -
Спокойно можеш да ме любиш..."
Събудих се - в легло от сняг,
от снежно-нежен женски смях...


Марин Тачков
25.02. 2011 г.

Защо си се залостила...

Защо си се залостила?...
Защо си тъй... немила?...
Нима очакваш просто
да ти се вмъкна... през комина?...

Добре, ще се рискувам
/ще се очерня страшно/...
Тогава... ще целуваш ли
ти този... Коминочистачков?...

Марин Тачков
28 декември 2012 г.

Както щете, ме четете

Скитам три години вече
в интернетните гори...
Срещам болки. И сърдечност...
Хора злобни. И добри...

Виждал съм и тролски птици...
И крадливи свраки тук...
Но не съм мълчал - напук
на злобари и мушици...

Има тук елхи красиви...
Има завистливи сливи...
Има и добра пътека -
от човека към човека...

Както щете, ме четете -
право, криво, на зиг-заг...
За които пък съм драг -
ще даря сърдечно цвете...


Марин Тачков
27 ноември 2011 г.

http://mt46.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/27/znaete-li-zashto-sym-tuk.857775 

Като тъжна смешинка се скитам в небето...

Като тъжна смешинка
          се скитам в небето...
И не знам - накъде ли
          ме води Съдбата? -
Дали ще изстина
          в земята  безследно?...
Ще проблесна ли -
          в твоите устни, в ръката ти?...

Дали ще съм бяла
          пътека от Обич във теб?...
Или ще направиш
          от мен... смешноснежен човек?...

Марин Тачков
27 декември 2012 г.

Приказка за бялото момиче

Щом се свърши сънят ми и нощта се отрони,
щом се скрият звездите и зора зазори -
аз усещам дъха ти и косите ти росни,
мое бяло момиче... Ти сънуваш, нали?...

Ти ми даде крилете - да почувствам безкрая...
Озари ми очите в онзи приказен ден...
Ти ми стопли сърцето и с любов ме омая,
мое бяло момиче със очи на сърне...

И дори да изчезнем, и потърсим забрава -
ще ни помнят щурците, ветровете и Бог...
И за нас ще нашепват тази приказка бяла,
мое бяло момиче, моя бяла любов...


Марин Тачков -
"Всеки стих е път към Теб", 2012 г.