На любовна честота

Ей, такава те харесвам -
с нежновлюбена душа!...
Искам да те слушам често -
на любовна честота...

Страстногласно, сексофонно -
колко хубаво звучиш!...
Сливаме се с теб. Върховно!...
Пеят нашите души...

Искам да те слушам вечно -
на любовна честота...
Да звучи в душите нежно
музика на Любовта!...

Марин Тачков
15-17 април 2013 г.

Прощавай, скъпа, ала конят ми умря...

Прощавай, скъпа, ала конят ми умря!...
Навярно са го уморили две кобили...
Или месари са го смлели на кайма...
Така че не очаквай... нежно да ти цвили...

Ако изгаряш ти за мен с любовна страст -
не си мисли със тонове да ме товариш!...
Да знаеш, мила, че ще се забавя аз. -
Очаквай ме, ще дойда - ала със магаре...

Марин Тачков
10 април 2013 г.

Писмо до една стихо-приятелка

Здравей, стихо-приятелко!
Знаеш ли, ужасно ми харесват нещата ти!... Добре работиш с езика. Но понякога си небрежна... Затова бих могъл да ти подаря едно герданче - с разни знаци...
Бих ти сложил тиренца на устните, запетайки - на нослето, на пъпчето... Въпросителни - на ушенцата /вместо обеци/... Хубаво ще е да ти сложа и удивителен...
Казваш, че ти било трудно с пълния и с краткия член. Как да ти го обясня по-кратко и разбираемо? Когато върши действието, "мъжът" е с пълен член...

С поздрав: Марин Тачков
17 декември 2012 г.

Довиждане, училище

Училище, със тебе се разделяме...
С усмивка нежна свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...

Без нас навярно тъжни ще са стаите...
Растяхме - сред уроци и игри.
Лудеехме, споделяхме си тайните...
И станахме приятели добри...

Сега сме тук - облечени тържествено. -
С мечти, цветя, със радост и с тъга...
Пред нас блещука лятото божествено...
И ние ще блестим като слънца...

Навярно след раздялата е срещата -
със нови хора, с нови светове...
И нека да живее в нас надеждата
за обич и приятелски ръце...

Учители, с добро благословете ни!
Училище, бъди ни ти звезда!...
Сълзиците, в очите ни засветили,
дано да се превърнат във цветя!...

Дано да бъде светло пред очите ни!...
И нека по вода да ни върви!...
Довиждане, училище, учители!
Довиждане, приятели добри!...

Марин Тачков
"Довиждане, училище" , 2008 г.

Линкът към сърцето

Девет пъти те целунах виртуално...
Ала ти мълчиш, мълчиш... нахално...

"Дай ми линк! - помолих. - Към сърцето..."
Линк ми даде - към деветата планета...

И разсмя се, самовлюбена и хладна...
А пък аз се пържих девет нощи в ада...

За какво ли гоних ветровете? -
Чак през девет сайта - във десети...

Знай, не съм ти влакът - на девета глуха! -
Друг очаквай, скъпа - оня, дето духа!...

Марин Тачков
24. 02. 2011 г.

Ще те целува моята душа

Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
И малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...

През нощите ме хващат бесовете.
И идиотите... на Достоевски...
Или заспивам с нежен стих на Димчо...
Но буди ме животът. Прозаично...

Душата ми е странна, многострунна -
ту слънчева, ту мрачна, тъжнолунна...
И ако ти не ме обичаш... многоцветно -
ще си отида тихо... И безследно...

А ти... живей! И може би в нощта
ще те целува моята душа...

Марин Тачков
2-4 октомври 2011 г.

Не знам полигофренски

Сър, защо си ми сърдит?...
Мис, защо ме мислиш лошо?...
Аз не съм крадец, бандит,
нито копеле от Тошово...

Плийз! Защо се плезиш ти?...
Нямам роли за принцески...
Маскен бал ли?... Забрави!
Бай, не знам полигофренски!...

Марин Тачков
24 март 2013 г.