Самотен, по алеята се лутам.
И търся тебе, Може Би...
Набрал съм ти цветя от утрото -
букет ухаещи мечти...
Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...
Навярно там, накрая - край пътечка -
самотна, тиха, ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците с любов шептиш...
Ще стигна ли при теб до залеза?...
Защо душата ти мълчи?...
Ела и протегни ръката си!...
Или си илюзорна ти?...
Марин Тачков
17 юни 2011 г.
/редактирано/
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Kade-si-Mozhe-Bi/191485.html#ixzz2xHoP645v
Затрогващ стих (Y)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!...
ОтговорИзтриване