плаче дете със безока съдба...
Колко деца са с ранени души!...
Боже, децата ни кой ще спаси?...
Алчни злодеи, бездушни слепци -
вие живеете в златни дворци...
Вие ограбвате детския хляб -
а пък децата умират от глад...
В детските топли и нежни ръце
цвете красиво и свежо расте...
Целият свят се гради и руши
в детските крехки и светли души...
Марин Тачков
"Довиждане, училище", 2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар