До мен бъди

Свят безок отрова змийска
впива в нас... И ни горчи...
Само Любовта пречиства
светлите, добри души...

Свят бездушен ни дрогира,
трови младите сърца...
А самотна във Всемира
тихо плаче Любовта...

Хищници със вълча злоба
грабят алчно и ръмжат...
И животът е отрова...
Няма в тъмнината път...

Трябва ни искрица обич.
И светулка красота...
Със души добри и топли
да опазим Любовта!...

Припев:
От студ и болка
този свят кърви...
В нощта безока
ти до мен бъди!...

Марин Тачков
/"Утешителят", 2005 г./
Редактиран вариант