В земя далечна и непозната
ти отпътува... Самотно е без теб...
Студена, глуха, тъжи душата...
На тая стая стените са от лед...
Земята стене... Беснее вятър...
Вода приижда. И сякаш е потоп...
Светът трепери във пустотата...
Угасва всичко... И сякаш плаче Бог...
Само стъпките ти в тишината
ще чуя ясно, даже да заспивам...
Само стъпките ти в тишината
ще ме спасят, дори ако умирам...
Марин Тачков
Няма коментари:
Публикуване на коментар