Още помня лятото горещо. –
Влюбени, лежахме край морето...
И летяхме нощем към безкрая...
Вярвахме, че любовта звезда е...
Може би във вечер чернокоса
с устни жадни ти ме омагьоса...
После ме поведе по вълните...
И ни се усмихнаха звездите...
Не, не мога, без да те обичам!
Ти си вечна жажда. И искрица...
Бризеиден полъх на морето...
И звезда - в безкрая на небето ми...
Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./
Редактиран вариант
