Природата и Бог разклатиха ни земетръсно

Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени в трупането
на пари, имоти...
Обезкоренени,
струпани във градове -
отровни, болни, меланхолни,
озверени...
И стълпотворени...
Може би защото
сме заспали във леглото
на безгрижието
и самодоволството,
зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
И може би защото
сме забравили
да се обичаме,
любовно да се търсим
и да се откъсваме. -

Природата и Бог разклатиха ни.
Земетръсно...
Марин Тачков
22-23 май 2012 г.

Щом Бог над Земята тихо въздъхне...

Щом Бог над Земята тихо въздъхне
и нежно Денят се целува с Нощта. -
Макар уморен, се изправям на пръсти -
да помахам на Залеза... И Вечността...

Прегръщат се в мене Радост и Болка -
и грейва от тях вълшебна искра.
От нея разпалвам чудния огън...
И топли ме тихо в съня Обичта...

А сутрин - когато Зора се засмее...
И зърна в градината тайни следи. -
Аз тръгвам - да търся незнайната Фея -
под свежия пролетен дъжд от мечти...

Марин Тачков
29 март 2011 г.

Ботев - Бог на българската поезия. Част от статия - в снимки. Автор - Марин Тачков.