Показват се публикациите с етикет дете. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дете. Показване на всички публикации

неделя, 22 февруари 2015 г.

Дете


В зори, щом полъх слънчев ме докосне,
аз чувствам се щастлив като дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Лудуват в мене денем ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети. -
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от чуден детски звън,
душата ми жадува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
/редактирано/

събота, 29 март 2014 г.

Зад ъгъла. Просветление. Дете.



ЗАД ЪГЪЛА

На Стефка

Видях я отдалеч -
зад ъгъла се скриваше...
Успях да стисна между устните
вика...

Нали пътува тя
към нещо свое -
нещо хубаво...

Зад ъгъла...

Дали оттам
ще минем утре
двама?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ПРОСВЕТЛЕНИЕ

На баща ми

Запитах се -
защо съм мълчалив?...
Аз гледах онова момиче -
то защо мълчеше?...

И видях баща ми -
строг, мълчеше...

В земята сведох поглед -
тя мълчеше...

В небето впих очи -
и то мълчеше...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ДЕТЕ

На майка ми

Кога?...
Изгрява слънцето...
Да бъда, както някога...
Дете...
Пробудено от сън...
Целува цвете
капчицата росна...
Майка ми...

Расте...
В очите ми - сълза...
Когато...
В самотна вечер аз...
Прости ми, майко, че не съм!...
Тъй както някога...
Дете...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

сряда, 20 ноември 2013 г.

ДЕТЕ



На майка ми

В зори, щом слънчев полъх ме докосне,
аз пак съм, както някога - дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Но през деня ме блъскат ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети...
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от тих, небесен звън,
душата ми сънува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г., трето издание/

неделя, 11 декември 2011 г.

Дете

                                            На майка ми

В зори, щом слънчев полъх ме докосне,
аз пак съм, както някога - дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Но през деня ме блъскат ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети...
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от тих, небесен звън,
душата ми сънува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г., трето издание/