Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...
Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...
И вехнем без любов, умираме
в пространства тесни и отровни...
Забравихме ли - отчуждени, -
като децата да се радваме?...
Дали сме дрогоупоени?...
Ти помниш ли... защо забравихме?...
Марин Тачков
23 юни 2015 г.
