Снощи със съседката Красинка
седнахме навън, под месечинка...
Беше мила тя. Опти-мистичка...
Пихме по ракия. И мастичка...
Подарих й хубава хард-роза -
срещу главоболие, склероза...
Тъкмо почнах нещо да й пея -
и отгоре ревна Дъртофея:
"Как не ви е срам! Да ми шумите!
Да се врете тайно в тъмнините...
Шу-шу-му... Човек от вас не може
да заспи спокойно, мили боже!"...
Скастри ни таз баба дългоуха -
дето денем прави се на глуха...
Как, кажете, да сме по-щастливи? -
Завистта и нощем не почива...
Марин Тачков
13 август 2012 г.