Обаждане от Марс

                                                                                  На Ан

Прозвънна странен звън - през нощта, в самотен час...
Ръмеше дъжд навън... "Помниш ли?... Това съм аз!..."
"Помислих, че е сън... Ти?... Къде ли си сега?..."
"Обаждам се... от Марс"... "Ти си... спомен от мечта..."

"Пътувахме сами - към морето с нощен влак..."
"Чудесно бе, нали?... Няма да се случи пак..."
"Погалих те с коси... После звънна моят смях..."
"И в трепетния мрак устните си с тебе слях..."

"А помниш ли гласа на вълшебните вълни?..."
"Целувки на брега... Беше приказно, нали?..."
"Повярвах на мига... Но не ми е жал... почти..."
"Все пак... прости ми ти!... Есента ни раздели..."

"Аз писах ти писмо - чувствах се без теб сама..."
"Потънало е то - някъде... във вечността..."
"Погали ни любов... И животът бе крилат..."
"Кога ли бе това?... В кой ли век? И в кой ли свят?..."
 

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. /