Ах, как обичам твоите зърна...

Ах, как обичам твоите зърна,
от слънцето благословени! -
Да ги погаля с трепетна ръка -
тъй сочни и червени!...

От тях се стича ценен сок -
живителен и сладък...
Те извори са на живот
и носят вкус на младост...

Ах, как блестят от красота,
от спомена за топло лято!...
Целувам твоите зърна,
о, мое грозде сладко!...

Марин Тачков
/"Стих-откровения, 2000 г./

 

Жадуваш ли да те обичам...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...

Не мога да вървя върху водата...
Или пък - да ти подаря звезди...
Но мога да ти посветя душата си -
погалиш ли ме с вярващи очи...

Към Обич нова, вдъхновена
да съм небесно-земен мост...
За теб да бъда аз като Христос,
а ти за мен - Мария Магдалена...

Марин Тачков
ноември 2011 г.