Поетите умират като птиците...

Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с бездушие и злост...
Раздават се самоубийствено....
Оставят шепа истини,
сълзи от стихове,
копнеж за висини...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
И по сами дори...

Марин Тачков
22 ноември 2011 г.

Човекът - ученик на Птиците

Тялото ми е летище,
от което тръгват
самолетите на мислите...

Тук има странни пътници,
които от далече се завръщат...
Или очакват своя полет - от години...

Самолетите излитат -
щом небето се избистри
от стихиите...

Отменям полетите -
за Омразия, за Мизантропия,
Егоцентралия, Фантасмагория...

Може би се питате -
как съм се научил да летя? -
Научиха ме Птиците...

Марин Тачков
25 октомври 2011 г.