Път

Все по-нагоре, все по-нагоре-
мълчанието на планината...
Задъхвам се от мълчание...

Какво ли остава
от тежките стъпки?...

Впивам поглед надолу -
мълчанието на стиховете...
Но диша безмълвното слово...

Марин Тачков
1992 г.

По кой ли Път...

*       *       *
По кой ли Път
да мина аз, по кой? -
За да достигна до Покой...

*       *       *
Толкова си нежна, ласкава, любезна -
че бих потънал в тебе. Като в бездна...

*       *       *
Да, знам - до сърцето ти има много завои...
По кой път да мина, принцесо, по кой? -
За да достигна до твоите тайни покои...
И дали не ме дебне... някой копой?...

*       *       *
Изминах доста, доста път -
ала ми бе отказан достъпът...

*       *       *
"Човече - рече ми Дъбът, -
понякога си... просто тъп...
Защо ли вечно търсиш Път?..."


Марин Тачков
юли 2012 г.

Лястовица бяла /По този черен път на самотата.../

По този черен път на самотата
аз зърнах бяла птица - Любовта...
Погледнах я с неверие в душата -
как можех да повярвам, че е Тя?...

"Повярвай в Любовта с очи-искрици!...
Като дете - за миг я погали!
Тогава тя ще стане чудна птица...
Ти с нея към небето полети!"...

Дари ме Любовта с усмивка вярна,
с омаен дъх на пролетни цветя...
И също като лястовица бяла -
завинаги спаси ме Любовта...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./