Със тихи стъпки ти си тръгна...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактиран вариант/