Сред пустинята оазис
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…
Тръгвай си!... Не ще те моля! –
Нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…
Нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…
Нищо, че от скръб умирам...
И кърви сърцето…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…"
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…"
Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г./редактиран вариант
