И Слънцето ще спре да ни целува...

Ще се разсърди някога Луната...
И може би
                       далече ще отплува...
Земята ще скърби,
                       облечена във черно...
И Слънцето ще спре
                        да ни целува...

Навярно всичко пак
                        ще бъде мрак и хаос -
както е било преди...
И само Бог -
                       с безкрайна жалост -
за нас ще плаче...
                       Може би...

Марин Тачков
15 март 2012 г.

Ще те целува моята душа

Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
Да, малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...

През нощите ме хващат Бесовете.
И Идиотите... на Достоевски...
Или заспивам с нежен стих на Димчо...
Но буди ме животът. Прозаично...

Душата ми е странна, многострунна -
ту слънчева, ту мрачна, тъжнолунна...
И ако ти не ме обичаш многоцветно -
ще си отида тихо... И безследно...

А ти... живей! И може би в нощта
ще те целува моята душа...

Марин Тачков
2-4 октомври 2011 г.