Душата ми не е любоизбраница

Знаеш ли, обичам тишината -
далеч от блясъка на глупостта...
И затова живея в самота,
в просторни, светлотъжни необятия...

Душата ми не е любоизбраница...
Бездомници са моите мечти...
На разни пиршества не ме търси! -
С пияници не вдигам аз наздравица...

И все напразно чакам... може би -
да се събуди Спящата красавица...

Марин Тачков
5 февруари 2013 г.

В оковите на глупокрацията

Години прашни - двадесет и три -
на гербицизъм, будализъм...
Боклуци, паразити със пари...
И проституционализъм...

И глупокрация... И все ДС...
Сигурността държавна - във опасност...
Корупция безока ни тресе...
А кой краде - е все неясно...

Бесува пак... башиборсук...
Защо ли спите, робски хора?...
Народът трябва да е чук.
А всеки бос - обут! В затвора...

Марин Тачков
5 февруари 2013 г.

Прощавайте, но твърде не обичам...

Прощавайте, но твърде не обичам
в небето да мета... метафорично...
И да летя след сини, сънни птици,
да се опивам стихо-наркотично...

Понякога съм груб, немил, омразен -
с куршумни думи стрелям във душите...
Не ставам за салон стихо-масажен.
Или за приказен мечтоводител...

Край мене - цербери и мутродяволи...
Ограбват моя ден... несимволично...
И чудо ще е, ако Ти повярваш -
че мога да възкръсна... за обичане...

Марин Тачков
28-29 януари 2013 г.

Той беше най-добрият, най-красивият...

Той беше най-добрият, най-красивият...
измамник и злодей във виртуала...
Омайваше със стихчета наивните,
извозваше ги - чак до Въздухария...

Голям артист! Подобен бе на Шекспир...
По стихо-стоновете му въздишаха...
А той устройваше си... секс-пир -
вампирски - с лековерните момичета...

На шиш въртеше мълчаливи агънца...
Захвърляше жените... в Безнадеждия...
Най-силното му чувство бе Омразата...
А най-голямата любов - Перверзия...

Марин Тачков
3 февруари 2013 г.

СЕКСПРЕСИОНИЗЪМ

Думите са в криза...
А мечтите
и душите -
задушени, кървави,
захвърлени
във посттоталитарен фризер...
Затова ми писва
да съм стилистичен
и приличен,
неоромантичен...
Да нагласям
думички лирични,
сладки -
та да ме харесат всички...
Не обичам
със измамни маски
ласки да привличам...
Да вървят по дяволите
шаблонизмът,
арт-снобизмът!...
С хард-бодли разкъсвам
стиховете си,
покръствам ги
с неологизми,
тачковизми -
взривни,
сексплозивни,
куци,
антимутрести...
Когато опозицията
и народът
са в гъзопозиция,
а вождовете
са крадци безбожни -
думите-лъжи се обезсмислят...
Гладните и голите
не се нуждаят от символика...
Не мога
да ви будя със будизъм,
будализъм,
абдализъм...
Затова - напук на непукизма,
лудия канибализъм,
политическия кретенизъм -
ще надраскам
на стената:
"Секспресионизъм"...

Марин Тачков
28 януари - 2 февруари 2013 г.

Балада за децата на България

В памет на 4-годишната Гергана Илиева,
починала след нелепа операция в ИСУЛ

Две ръце и черно, зло сърце
пак убиха българско дете!...
И потече топла детска кръв...
И почервеня снегът от скръб...

Послушай, Господи -
плача и жалбите
на майки и бащи!...
Защо ли, Господи,
невинно ангелче
отвъд отнесе ти?...

Кръв се стича в Черното море -
щом дори едно дете умре...
Слънцето се скрива... Студ и мрак...
Пада над земята черен сняг...

Послушай, Господи,
плача и болките
на хиляди сърца!...
Къде си, Господи? -
Спаси България
и нейните деца!...

Марин Тачков
5-8 януари 2011 г.

Ламята и златната ябълка

На Земята живее стоглава Ламя. -
Тя примамва с отрова невинни деца...
Тя промъква се ловко и грабва в нощта
скъпоценната Ябълка златна...

Щом Ламята безока погубва деца -
безнадеждна, безплодна е тази земя...
Нероден е Юнакът - най-малкият брат.
Или в чужда земя е останал...

Трябва всеки да пази дръвчето
вълшебно в душата!...
Да опазим Детето, по-ценно
от ябълка златна!...

Марин Тачков
/"Приятели добри да бъдем", 2001 г./