Здравей, Свищов

Здравей, Свищов - студентското градче,
от Дунава откърмено дете!...
За тебе като майка е реката...
И в тебе търсят светлина децата...
/Животът си тече като реката...
И всичко в теб е близко и познато.../

Минават по площада "Свобода"
студенти - тук - от цялата страна...
По улицата "Цар Освободител"
блестят на учениците очите...
/Ухае на любов, на младост вечна...
Те изгрева навярно ще посрещнат.../

В градинката Алеко пак шепти:
"Щастливец съм!"... Бъди щастлив и ти!...
Там, горе, извисява се Калето -
и шепне си с реката и с небето...
/Когато светне слънцето, Калето
по Дунав носи поздрав на морето.../

Свищов красив, край Дунава роден,
Свищов бъди - щастлив, благословен!...
Пристанище си ти... И храм свещен...
И светъл дом... И път към светъл ден...

Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
/редактиран вариант/

ПП: Последната строфа е припев на песента...

Искам да съм два банана...

Искам да съм два банана -
във устата на Ивана...
Или - две бълхи, заспали
в нежните коси на Кали...

Искам аз да съм кайсия
във устата на Мария...
Или пък муха безглава
в супата на Десислава...

Искам аз да съм коланът -
там, под пъпа на Гергана...
Или динята зелена
до гърдите на Галена...

Да съм точица кафява
на бедрото на Преслава
Или да съм тапицерия
на фотьойла на Анелия...

Марин Тачков
2008 г.

Черешови устни

Черешови устни -
червени и вкусни -
в градините майски,
в градините пусти...

Но още по-вкусни
са момини устни. -
За тях помечтай си
в градините пусти...

Тъй свежи и вкусни
са влюбени устни -
копнеещи ласки
в градините пусти...

Черешови устни -
любими и вкусни -
в градините райски,
в градините пусти...

Но кой ще те пусне
до свежите устни? -
Градините райски
са спомени пусти...

Марин Тачков
2008 г.

Момини сълзи

Във градина се белеят
момини сълзи.
А до тях Малина пее,
пее и тъжи:

"Бях и аз така красива,
бяла като вас...
Но животът си отива -
всеки ден и час...

Бях ухаеща, прекрасна...
Имах си любим...
Но животът му угасна.
И остана дим...

Черна смърт от мен отне го -
както бе на път...
И чернея аз за него,
чер ми е денят...

Момини сълзи красиви,
бяла бях и аз...
Но животът си отива
всеки миг и час..."

Марин Тачков
2007 г.

Сенки от мечти

Времето въздиша и мълчи...
И в душата спомени горят...
И усещам, че над мен кръжат
сенки от мечти и от лъжи...

Зад мене всичко изгоря.
Остана спомен от искра...
Чернее тъжно в пепелта
и любовта...

Срещнеш ли ме ти в незнаен ден -
виж угасналите ми очи!...
Но едва ли ще познаеш ти
сянката, останала от мен...

Марин Тачков
2007 г.

Обещай ми, мамо

Мила мамо, обещай ми обичта ти
да сияе със безкрайна топлота!
Обещай ми да не гасне светлината
във очите и в добрата ти душа!

Обещай ми да си силна и щастлива!
Като слънцето усмихната бъди!
Обещай ми обичта да не изстива -
като слънчева целувка да блести!...

Обещай ми да не скитаме далече!...
Наша майка да е родната земя!
И светът ни с красота да е облечен!
Да опазим топли детските сърца!...

Мила мамо, да си жива!
Ти с тъга недей заспива!
Да си пролетно красива!
Да си слънчево добра!...

Мила мамо, да си здрава!
Като утро засиявай!
Като слънце ме огрявай -
нежноцветно да цъфтя!...

Марин Тачков
"Две и 200" /избрано за деца/, 2008 г.

Бедна родино, прощавай

Бедна родино, ограбена,
от Бога ли си забравена?...
Отровени са душите ни,
Черно море са сълзите ни...

Колко години сме мамени,
болни и бедни, ограбени...
И на злодеи пак роби сме...
Земята сякаш е гробище...

Бедна родино, прощавай!
Рожбите си не оставяй!
На вечно робство осъдени,
на три синджира сме вързани...

Марин Тачков
2008 г.

Българска жена

Българка прекрасна,
с грейнало лице -
тя с душа-сълза е,
с пеещо сърце...

Светла, обичлива,
с мека топлота -
грее като слънце,
ражда любовта...

Свежа и красива,
с хубав дъх и цвят -
тя е росно цвете
с чуден аромат...

Мила, нежна, силна
българска жена -
с красота омайва
цялата Земя...

Марин Тачков
2008 г.

Когато Любовта изгрява...

Когато Любовта изгрява,
във мене слънце засиява...
Във мене славеи запяват,
когато грейне Любовта...

Лицето ми е по-красиво,
душата ми е по-щастлива,
сърцето ми е по-игриво -
когато в мен е Любовта...

Далече ти не заминавай!
Прозореца недей затваря!
И в клетка ти не ме поставяй!
Не ми отнемай песента!...

Лицата ни са по-красиви,
душите ни са по-щастливи,
сърцата ни са по-игриви -
когато пее Любовта...

Марин Тачков
2008 г.

Три синджира бели робини

Край София,в безкрайната вечер,
засвирили три тъжни китари.
Не са били три тъжни китари,
а най били три синджира роби.

На първия – момичета мили.
На втория – девойки красиви.
На третия – жени-хубавици.
Заробени от живота черен…

Изнизват се и те за чужбина,
орисани за бели робини.
И скръбна е родината мила.
И стене като изнасилена…

Къде ли е сега Крали Марко?
Навярно пак по кръчмите пие.
Или лежи, безсилен и болен.
Робините да спаси не може...

А може би – върти си синджира,
превърнал се във роб на парите.
Красивите момичета родни
примамва той и далеч продава…

Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
/редактиран вариант/

Балада за децата на България

В памет на 4-годишната Гергана Илиева,
починала след нелепа операция в ИСУЛ

Две ръце и черно, зло сърце
пак убиха българско дете!...
И потече топла детска кръв...
И почервеня снегът от скръб...

Послушай, Господи -
плача и жалбите
на майки и бащи!...
Защо ли, Господи,
невинно ангелче
отвъд отнесе ти?...

Кръв се стича в Черното море -
щом дори едно дете умре...
Слънцето се скрива... Студ и мрак...
Пада над земята черен сняг...

Послушай, Господи,
плача и болките
на хиляди сърца!...
Къде си, Господи? -
Спаси България
и нейните деца!...

Марин Тачков
5-8 януари 2011 г.

Не искам светлина

Не искам от пресъхващите вази
да ме поглеждат вехнещи цветя.
От палещото слънце да ме пази
един бездомен лист от самота...

Не искам светлина,
не искам нито звук,
ни полъх от надежда да ме мами тук...
Не искам светлина,
не искам нито звук...
Отлитна птицата на любовта на юг...

Не искам пак - забравен, сам и тъжен -
без тебе, топла обич, аз да съм.
Животът непрестанно да ме лъже
с фалшивия си и суетен звън...

Не искам светлина,
не искам нито звук,
ни полъх от надежда да ме мами тук...
Не искам светлина,
не искам нито звук...
Безсмислено е всичко, щом те няма тук...

Марин Тачков
2006 г.

Свети Новата година

Ти си коледна елхичка...
Ти си слънчева сестричка...
Със усмивка ме поглеждаш -
като коледна надежда...
Във душата се възражда
светла обич, вечна жажда...
С нежен шепот на любима
иде Новата година...
И забравяме тъгата...
Пак изгрява светлината!...
Във очите ти, любима,
свети Новата година!...

Марин Тачков

25. 12. 2010 г.    

 

http://mt46.blog.bg/izkustvo/2010/12/27/sveti-novata-godina.657859 

 

 

 

 

Колкото /Коледни благопожелания/

Както слънцето щастливо грее в небесата -
нека да са слънчеви и радостни децата!

Както скъпоценен мед събрали са пчелите -
тъй да си събирате храната и парите!...

Колкото са белите, красивите снежинки -
нека да си имате по толкова стотинки!...

Колкото са светлите звездици в небесата -
толкова искрици да блещукат във сърцата!...

Колкото неволи на земята ни се раждат -
толкова приятели добри да ви обграждат!

Както са цветята чудни, свежи и красиви -
нека сте усмихнати и здрави, и щастливи!...


Марин Тачков
"Две и 200", 2008 г.
/редактирано/ 

Коледа вълшебна

Коледа вълшебна
свети с красота.
И с любов целебна
ни облъхва тя.

Коледа звънлива,
с клончета-мечти,
вдъхва вяра жива
в детските души...

Коледа обгражда
всички с топлота. -
С обич да се раждат
светлите деца...


Марин Тачков
"Приятели добри да бъдем", 2001 г.


ПП: И едноименната ми авторска песен...

Коледа сияйна...

Коледа сияйна -
с нежна красота -
топлота безкрайна
пак ни носи тя...
 
Коледа възражда
нашите мечти.
Ражда нова жажда
в нашите души...

Хиляди елхички
ласкаво блестят...
И деца-звездички
радостно трептят...

Коледа възражда
нашите души.
Ражда нова жажда.
И сме по-добри...

Марин Тачков
"Засмейте се, деца", 2006 г.

ПП: Ето и клипчето на едноименната ми песен -

Бяла мома и славен юнак

Родила се бяла мома,
бяла мома, хубавица...
Закършила кръшна снага,
разпуснала дълги коси...

   Тя не била бяла мома -
   най ми била Янтра река...

И тръгнала бяла мома -
там, от Балкана - на север...
И срещнала тая мома
прославен юнак, хубавец...

   Той не е бил славен юнак -
   най ми е бил Дунавът бял...

Залюбил той бяла мома,
бяла ръка ѝ поискал...
Родило се буйно дете,
със къдрави, черни коси...

   То не било буйно дете -
   най ми било Черно море...


Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./

Цвете Красота

Сеем със надежда цвете Красота...
Но се ражда Злоба... Завистта расте...
И дори да цъфнат през деня цветя -
късат ги в нощта незнайни зли ръце...

Но една добра душа над нас лети -
като блага вест от вечните звезди...
Моли се - цветята пак да разцъфтят...
Моли - Добротата да спаси света...

Ражда се Надежда - щом добра душа
сее Красота с ръцете на дете...
В утрото блестят усмихнати цветя...
Слънцето ги гали с ласкави ръце...

Ако бяхме по-човечни и добри,
нямаше Земята вечно да кърви...
Нека ни целуват слънце и роса!...
Да цъфти в сърцето цвете  Красота!...


Марин Тачков
 "Роса-сълза", 2007 г.
редактиран вариант

 

Молитва /Тъгува земята ни.../

Тъгува земята ни... Тъжна и ти си...
Със спомени-болки, с нежномила душа...
Усещаш как вятърът вее къдрици...
И виждаш - над тебе се отронва звезда...

"Аз моля се, Господи - вяра дари ни,
целувка целебна и любов-светлина!
Очи топли, искрени, думи любими...
И детска усмивка, и щастлива сълза..."

Ти страдаш, Българийо, моя любима -
за всяко сираче, неродено дете...
За всички, заминали тъжно в чужбина,
за бедни и болни... С тебе страдат и те...

"Аз моля се, Господи - колко години! -
на Коледа свята ни дари светлина! -
Да бъде земята ни райска градина -
със детски усмивки и щастливи лица!..."


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

 

Нима е много сложно - да обичаш... просто?...

Нима е много сложно - да обичаш... просто?...
Просторно... Безпрепятствено... И безвъпросно...

Вселенно. Всепространствено. Небесно-земно...
В зелено. Или в бяло. Или... любоцветно...

Смирено. И естествено - като въздишка...
Като целувка от вълшебно нежностишие...

Марин Тачков
октомври-декември 2012 г.