Игра на букви и думи

Усмихната, изрече Мая:
- Аз буквичките вече зная!...

Загадъчно добави Руми:
- От буквите се раждат думи!...

- Ако прибавим "Б" към "АНЯ" -
така се получава "БАНЯ"...

- Като извадим "В" от "ВЯРКА",
тогава тя ще стане "ЯРКА"!...

- А щом поставим "П" пред "АЧКА" -
тогава тя ще има "ПАЧКА"!...

- Сега да сложим "С" на "ЯНКА" -
така ще се получи "СЯНКА"!...

- Като извадим "Б" от "БЯСНА",
тогава тя ще стане... ""ЯСНА"!

- Ако отрежем "Л" от "КЛОН" -
така се получава "КОН"!

- Сменим ли "П" със "Ш" във "ПИЛЕ",
тогава то ще стане... "ШИЛЕ"!

- А щом добавим "УМ" на "НИК" -
ще се превърне той в "УМНИК"!

- Като нарежем "ЛУК" пред "АНКА",
така ще имаме "ЛУКАНКА"!...

- А съберем ли "П" и "РАЗ" -
на масата ще има "ПРАЗ"!...

- Ако поставим "Л" пред "ЯТО" -
ще дойде веселото "ЛЯТО"!

- Сега да сложим "П" пред "ЕСЕН" -
и нека да запеем "ПЕСЕН"!...

Марин Тачков -
"Довиждане, училище"
/стихове и пиеса за деца/, 2008 г.

Кажи, дали си Ти

Със слънчева душа,
с невидими очи -
събуждаш ме във утрото сияйно...
Усмихнати цветя -
ухаещи мечти -
оставяш на прозореца ми тайно...

Не знам - дали си ти
Любов?... Или мечта?...
Или си само сянка на любима?...
Кажи, дали си Ти! -
Жена?... Или Сълза,
целуваща душата ми пустинна...

Марин Тачков
23 май 2011 г.

Андрей Германов - Татяна беше същата, каквато...

* * *

Татяна беше същата, каквато
я помнех от студентските години -
с трапчинката и плитката от злато
и небесата на очите сини.

Тя само беше по-красива, зряла.
И както тъй приказвахме си ние,
изгледа ме внезапно потъмняла:
- Да седнем нейде и да се напием!

Аз се обърках! С нещо съкровено
погалих аз ръката й гореща,
но бързах - имах нещо неотменно:
- Не... може би... при следващата среща...

Защо не спрях в следобеда тогава?
Защо поех след точността убога?
Сега е късно. Вятърът развява
върху стената тъмна некролога.

И в мъртвата усмивка мълчалива
долавям упрек, който ме раздира.
Дали е знаела, че си отива?
Дали е чувствувала, че умира?

Наистина е зима. Безсърдечен
и безпощаден ден в клонака вие.
И никога не ще се видим вече.
И няма никога да се напием.

1976

Андрей Германов

/ от книгата на Андрей Германов "Стихотворения", 1982 г., Български писател/

Ти тайно в мислите ми плуваш...

Ти тайно в мислите ми плуваш...
Кажи ми, как да те чета?...
Сънуваш ли, че те целувам,
че сътворяваме света?...

Жадуваш ли да се живеем?
И мъртвите да съживим...
Ела, преди да изветреем,
преди светът да се взриви!...

Поне красиво да залезем!
Любовно да горим в нощта...
Да си ми лебедова песен...
И да се слеем с вечността...

Марин Тачков
30 март - 3 април 2013 г.

Ще живея - въпреки...

Ще живея - въпреки
тъпите,
злобните,
бесните
и престъпните
мизантропи!...

Въпреки
мъките,
бездните,
болките,
и отровите
робски...

Въпреки
мътните,
хищните,
алчните
гробокопачи,
народоубийци...

Докато
изкопаят
сълзите ми
гроб...
Или - докато
се удавя
във тебе, Любов...

Марин Тачков
18 март 2013 г.

Мои стихосбирки за деца - фотоалбум

Честит ден на детската книга!

Лъжливко

Знаете ли - аз се казвам Живко...
Но защо ми викат някои "Лъжливко"?...

С татко съм света обиколил.
И в сака му нерядко съм се крил...

Скитахме във десетина щата.
Индианци са ми бръснали главата...

Прекосявали сме даже Чили,
ходейки върху кокили...

Посетихме президента в Либия.
И дори му подарихме библия...

Доста плувал съм в реката Нил,
даже съм се борил с крокодил...

В Рим се срещнахме със папата.
Той приятелски ми стисна лапата...

Помня, че в студения Сибир.
с доста бели мечки съм се бил...

Прекосихме и Афганистан.
Там убих един голям глиган...

Скитали сме и във Вавилон.
Там се возих върху слон...

Бивал съм дори в Небивалица,
където пък съм яздил биволица...

Сега приготвям си нещата -
и утре тръгвам за Луната...

Марин Тачков
"Довиждане, училище", 2008 г.
/редактиран вариант/