АКО
Ако денят ми стане безразличен
и се чудя какво да го правя,
ако престана някога да обичам
и приятелите си забравя,
ако Моцарт не ми се слуша
и Ботев не буди у мене тръпка,
ако остана равнодушен
към безобразна постъпка,
ако животът ми стане бреме
и предпочитам уютната стая,
то значи, че преждевременно
за мене дошъл е краят...
Стефан Епитропов
ГРОЗДОБЕР
Слънцето рано изскача в простора.
Ето - изгрява денят като грозд.
Гроздоберачите - пъргави хора -
весело срещат деня като гост.
Светят под слънцето едри зърната -
сякаш прозрачен, златист кехлибар.
Пляскат крилете на птичето ято,
човките лепнат от сладък нектар.
Плодна ще бъде и тази година,
багрена есен край нас ще гори.
Силно ще бъде червеното вино,
чашите пак ще пламтят от искри...
Тръпне кръвта ми, от сладост наситена,
в ритъм извира у мен яснота.
Бие сърцето, от грижи пречистено,
тихо в душата струи доброта...
Стефан Епитропов
"Азбучно битие", 2002 г.
Редактор Марин Тачков
