Приз

Прощавай -
ала вече трудно
се надявам...
Трудно ме опиват
думите
измамни...
Да, разбирам,
че признание
от теб не заслужавам...
И навярно
аз не съм достоен -
щом до тебе не стоя -
със приз любовен
да ме сюрпризираш...
Ех, поне признай -
че кеф ти е да ме презираш...

Марин Тачков
5 юни 2014 г.

Цветомира

Светлолика Цветомира -
ласкава, засмяна, мила...
В тази светла Цветомира
слънчево сърце пулсира...

Слуша мама Цветомира,
рано вкъщи се прибира...
И помага Цветомира,
на баща си носи бира...

Умничка е Цветомира,
в час уроците разбира.
И умее Цветомира
да изважда, да събира...

Знае още Цветомира
Дунав откъде извира...
И заменя Цветомира
лев за евро или лира...

Вкъщи може Цветомира
ядене да си сервира.
Също може Цветомира
да играе, без да спира...

Весела е Цветомира,
радва се, от смях примира...
Е, дори на Цветомира
случва се да се нервира...

Хем си пее Цветомира,
хем си свири на клавира...
Може също Цветомира
стихове да рецитира...

С нещо чудно Цветомира
може да те сюрпризира...
Ако иска, Цветомира
с лекота ще вдигне гира...

Щом те гледа Цветомира -
с поглед те фотографира...
А умее Цветомира
и за снимки да позира...

Цвете като Цветомира
доста рядко се намира...
Нека свети Цветомира
като слънце във Всемира!...

Марин Тачков
"Деца със слънчеви лица", 2002 г.

Упражняване на власт

В ход са "нови" политически дебати -
кой по-хубаво народа ни ще клати...

Аргументи, инструменти, процедури -
как и кой по-майсторски ще ни го тури...

Марин Тачков
6 юни 2014 г.

Балада за децата

"Моля ви, подайте ми ръка!"...
Спусна се вечерната тъма...
И погуби черната река
светлите деца на пролетта...

В детските души чернее скръб...
И бащи приведени вървят...
Плачат майки... Мрачен е денят...
Как ли болката да понесат?...

Плаче пролетта - вали дъждът...
Няма ли бедите ни да спрат?...
Хиляди деца сега тъжат.
И стои пред тях незнаен път...

Нека носят милите деца
вечно любовта и пролетта!...
Нека прелетят над пропастта!...
Живи да се връщат у дома!...

Аз моля, Господи -
цветче утеха за децата, благослов!...
Аз моля, Господи -
пази децата на България с любов!...

Марин Тачков
20 април 2004 г.
"Утешителят", 2005 г.
/редактирано/

Децата ни кой ще спаси

"Мамо и татко, къде сте сега?" -
плаче дете със безока съдба...
Колко деца са с ранени души!...
Боже, децата ни кой ще спаси?...

Алчни злодеи, бездушни слепци -
вие живеете в златни дворци...
Вие ограбвате детския хляб -
а пък децата умират от глад...

В детските топли и нежни ръце
цвете красиво и свежо расте...
Целият свят се гради и руши
в детските крехки и светли души...

Марин Тачков
"Довиждане, училище", 2008 г.

Сократовски монолог

Кой ще е този мъдрец,
дето ще викне възторжено:
"Вървете след мен!...
Аз намерих ключа..."
И не ще излъже...

Той ли ще върже
моите мисли
и ще напъха
словото ми
... в съдрана торба?

Той ли ще каже:
"Пий отровата!
Ти си ненужен гад.
Аз притежавам ключа".
... За тъмницата...

Но чувам небесен звън.
Моят демон ме вика отвъд.
Стига съм спорил със слепите.
А слепите плъзват по пода -
след звъна на ключа...

Марин Тачков
сп. "Пламък", бр. 11/12, 1993 г.

Позиция

Ликуй, народе!
Христо Ботев

Пий, народе! Работи и пий!
Нали така от векове си знаеш...
Дишаш... И кълбото се върти.
А как и накъде - ненужна тайна...

Хлебец имаш ти. И свобода -
да пиеш, да мълчиш, да ръкопляскаш...
Плюй на истината за света -
отчайващо далечна и неясна!...

С думи и лъжи, с безок стремеж
интелигентите се бият стръвно...
Но не можеш да ги разбереш
какво крещят или спотайват в гърлото...

Пий! Забравяй вечната лъжа!
Забравяй скоро мириса на раните...
Току-виж - избухнал нов пожар. -
Кой ще се хвърли, ако не - пияните?...

Марин Тачков
сп. "Пламък", бр. 11/12, 1993 г.
/редактирано/