вторник, 13 ноември 2012 г.

Кой ли ми е откраднал цигарите?

   "Бах си!" - викам си. Не, че си вярвам, а ей тъй, за кураж. Защото кой е Бах, кой съм аз - Еди Никой Си...
   Та викам си тъй и беснея. Останах без нея - без последната си кутия цигари...
   Снощи съм оставил прозореца на компа си отворен. Някой тайно се промъкнал и ми откраднал цигарите! До компа имах кутийка с пет лева /на стотинки/, които си бях спестил от миналата година. И тях ги нямаше!...
   Направо ме хванаха бесовете на Достоевски...

   Опитах се да се успокоя. Облегнах се, затворих очи като Еркюл Поаро и започнах да мисля с "малките сиви клетки"...
   ВИРТУАЛЕН или РЕАЛЕН е крадецът?...
   Ако бях Радичков, щях да предположа, че е някой тенец, таласъм... Да, ама не съм...
   Ако бях Едгар По, бих си обяснил необичайното промъкване през прозореца като дело на маймуна...

   Реших да мисля по-прагматично...
   Дали не ще да е била някоя закоравяла пушачка от сайта Блог.бг?... Ами можеше да се обади, да поиска. Не съм чак толкова стиснат...
   Някой пир-ятел от Фейса?... Не, тогава щеше да ми грабне и бутилката с ракия...
   Ха, а може пък да е някой от Наглите? Или някой от тия, дето уж се борят срещу Наглите?...
   Варианти, варианти... У нас има толкова крадци, мошеници, мафиоти, идиоти, хакери!... Грабят тайно, без да се усетиш - ежедневно, ежеминутно... Един нагъл депутат, например /не, че го давам за пример/, се похвали, че работел, докато другите спят... Да бе, сигурно работи денонощно?!...

   А вие как мислите, драги ми читатели - кой може да ми е откраднал цигарите и петте лева /"бели пари за черни дни"/?...



Марин Тачков
24-25 юни 2011 г.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Защо сте тъй надменни...

Защо сте тъй надменни!...
Дали ще сте над мен,
или ще сте под мене -
не е ли без значение?...
Не сме ли все
прашинки във Вселената?...


Марин Тачков
12 ноември 2012 г.

ЕСЕННИ НЕЩА - мои снимки
























Сп. СВОБОДНИ ПОЕТИ в блог.бг , бр. 3 - фотокопия


















неделя, 11 ноември 2012 г.

Без вест от Мина

В очакване животът ми отмина.
Но вече не получих вест от Мина...

С надежда питах птиците за Мина.
А те ми отговаряха: "Замина!"...


Марин Тачков

събота, 10 ноември 2012 г.

Най-малкото ни общо кратно

Сърцето ти от мъка
е помръкнало.
Следзалезно... Ела!
По мръкнало.
И ще целувам твоята тъга.
Докато се разсъмнеш...
Със любов ще те завия...
Ще се пием.
Дълго. И бездънно.
До бездумие...
Навярно
може да се любим
безвъзвратно...
Да се смятаме -
докато с теб открием
и най-малкото ни общо кратно...



Марин Тачков
10 ноември 2012 г.



сряда, 7 ноември 2012 г.

Следтъмно

Глас насън
прошепна ми:
"Ще се разсъмне -
без съмнение...
Следтъмно
в мене
ще осъмнеш...
И "Аз съм"
ще се превърне
в "Ние"...
Светлина ще ни обвие...
И ще изградим
любовно здание...
Да, Ние..."



Марин Тачков
6 ноември 2012 г.