Невероятни коледни чудеса

Да, вече се уверих, че по Коледа ставали разни чудеса!...
Снощи ме известиха за няколко невероятни чудеса... Разбрах, че ръководствата на парламентарно представените партии са се събрали и решили да се откажат от партийните си субсидии, като ги внесат в държавния бюджет /за да го закърпят/... Това е нечуван жест на загриженост за хазната, проява на държавническо мислене и отговорност!... Също така лидерите на основните политически сили са се договорили единодушно да подкрепят промени в изборния кодекс - да се намали броят на депутатите на 120, да се премахне понятието "имунитет", да се въведат електронни референдуми и други удобства в услуга на народа, на реалната демокрация...
Но това не е всичко... Президентът, министрите, партийните лидери, доста видни бизнесмени и олигарси са провели неформална среща, на която са се разбрали да дарят по 100 хиляди лева /от личните и от офшорните си сметки/ за коледна благотворителност...
Заразени от коледния дух, всички собственици и директори на банки в България са решили да намалят лихвите по кредитите на 5-6 % /както е в САЩ/, а също и да опростят дълговете на съкратените от работа хора, чиито жилища са били ипотекирани и подлежащи на изземване... Колко благородно, христолюбиво, човечно!...
Случиха се и други чудеса, но не успях да ги запомня, тъй като чух смеха на Дядо Коледа /"Ха-ха-ха!"/ и... се събудих...

Марин Тачков
20 декември 2013 г.

ПП: На онези, които биха оспорили възможността на горепосочените чудеса, ще отговоря, че те са не по-малко вероятни от съществуването на Дядо Коледа, на извънземни и прочие народни вярвания...

"Дръжте Сикура!"

По мотиви от стар виц
В една много странна страна се появили и развихрили двама страшни бандити - Сикура и Микура. Постепенно те завладели голяма част от страната - чрез кражби, измами, подкупи, убийства... Били безсрамно нагли и неуловими...
Веднъж Сикура бил засечен близо до министерството. Министърът на ония работи веднага разпоредил на подчинените си:
- Дръжте Сикура! Дръжте Сикура! Хванете го и не го изпускайте!...
Полицаите и другите държавни служители се хванали за ... ония си работи, а Сикура спокойно се измъкнал...
Жителите и служителите в тая странна страна се разделили на сикурейци и микурейци. Започнали взаимно да се карат, да спорят - кой е по-виновен, по-нагъл, по-печен...
След години един от бандата на Сикура станал министър и обещал да се справи с микурейците... Хванали Микура натясно и министърът заповядал:
- Дръжте Микура! Дръжте Микура!...
Всички държавни служители вкупом се втурнали да изпълнят заповедта... Така и Микура се измъкнал...
И до днес сикурейци и микурейци се вихрят по върховете и умножават богатствата си, грабейки законно, полузаконно и незаконно... Междувременно се появила и друга група сред народа - гепикурейци. Те пък се нагаждали според духането на вятъра...
Много странна, уникална страна!...

Марин Тачков
18 ноември 2013 г.

Опасно хакване

   ... Изведнъж разбрах, че Тя ме следи. И тук, и във Фейсбук... Неволен /или волен/ знак я издаде...
   Защо ли го правеше, по дяволите? Дали беше просто любопитка? Или - нахакана хакерка?...
   Обхвана ме безпокойство, полазиха ме странни тръпки. Замислих се: "Дали ме дебне, за да ме... дразни?... А може би цели да ме вкара в любовен роман?... Да не е пък опасна агентка на ДС?... Хмм, че е опасна, опасна е, не ще да е тревопасна, сигурно е месоядна и страстна, но едва ли има нещо общо с ДС... По дяволите! Тази дяволица сигурно иска да вземе душата ми!... Ако ме хакне - свършен съм!... Но как?..."
   Отказах се да гадая. А и не знаех какво да направя...
   Затворих всички прозорци, изключих компютъра и легнах да спя...
   По някое време Тя се появи, надвеси се над мен - с бяла, ефирна блузка, от която светеха гърдите й...
   Чух странния й ласкав глас: "Хайде, мили!... Ти приключи мисията си на Земята. Време е да се върнеш... у дома - на нашата планета... Планетата на любовта и блаженството... Хайде, любими, чакат те... Не знаеше ли, че си... извънземен?..."


Марин Тачков
ноември-декември 2012 г.

Кой ли ми е откраднал цигарите?

   "Бах си!" - викам си. Не, че си вярвам, а ей тъй, за кураж. Защото кой е Бах, кой съм аз - Еди Никой Си...
   Та викам си тъй и беснея. Останах без нея - без последната си кутия цигари...
   Снощи съм оставил прозореца на компа си отворен. Някой тайно се промъкнал и ми откраднал цигарите! До компа имах кутийка с пет лева /на стотинки/, които си бях спестил от миналата година. И тях ги нямаше!...
   Направо ме хванаха бесовете на Достоевски...

   Опитах се да се успокоя. Облегнах се, затворих очи като Еркюл Поаро и започнах да мисля с "малките сиви клетки"...
   ВИРТУАЛЕН или РЕАЛЕН е крадецът?...
   Ако бях Радичков, щях да предположа, че е някой тенец, таласъм... Да, ама не съм...
   Ако бях Едгар По, бих си обяснил необичайното промъкване през прозореца като дело на маймуна...

   Реших да мисля по-прагматично...
   Дали не ще да е била някоя закоравяла пушачка от сайта Блог.бг?... Ами можеше да се обади, да поиска. Не съм чак толкова стиснат...
   Някой пир-ятел от Фейса?... Не, тогава щеше да ми грабне и бутилката с ракия...
   Ха, а може пък да е някой от Наглите? Или някой от тия, дето уж се борят срещу Наглите?...
   Варианти, варианти... У нас има толкова крадци, мошеници, мафиоти, идиоти, хакери!... Грабят тайно, без да се усетиш - ежедневно, ежеминутно... Един нагъл депутат, например /не, че го давам за пример/, се похвали, че работел, докато другите спят... Да бе, сигурно работи денонощно?!...

   А вие как мислите, драги ми читатели - кой може да ми е откраднал цигарите и петте лева /"бели пари за черни дни"/?...


Марин Тачков
24-25 юни 2011 г.

Защо не станах милионер

   Това е дълга история, но ще ви я разкажа накратко. Досега я пазех в тайна...
   Преди години имах любовница - Цветелинка. Всичко вървеше добре, но една вечер, след като се насексихме, тя ми направи невероятно предложение:
   - Мили, искаш ли да станеш милионер? Мултимилионер!... Разполагам с доста пари, ще ги разиграем... Скоро ще имам банка, ще те направя банкер...
   - Чакай, чакай! - прекъснах я аз. - Какво е това... дяволско изкушение? Че защо са ми толкова много пари? Какво ще ги правя?...
   Цветелинка зяпна:
   - Как какво? Ами... ще ги умножаваш, както правят всички умни хора...
   - Абе Цвете, който има много пари, си губи ума... Остава без очи, без душа...
   Тя се нацупи и ми се надупи... Казах си: "Цвете, Цвете, и ти не си цвете за мирисане!"...
   Разбрах, че тази жена е луда. В ума й - вместо мисли - хвърчаха пари... И на туй отгоре искаше да ме използва...
  Трябваше да скъсам с нея, за да не ме повлече в блатото... Съдбата пожела да я запозная с един мой далечен братовчед - бат Бойко, амбициозен непукист. Усетих, че са си лика-прилика...
   Бат Бойко беше много доволен. В знак на благодарност, обеща да ми преведе в банковата сметка 999 хиляди лева...
   Но после, като се издигна, забрави, направи се на луд...
   Неблагодарни, нагли хора!...
Марин Тачков
14-15 октомври 2012 г.

Защо не станах принц... Готски

                  Писмо от един нероден принц

   "Здравейте, хора! Пише ви един... хм... нероден принц - от друга Вселена, извънвременна и другопространствена...
   Защо не станах принц ли? Ще ви разкажа...
   Някога /преди около век/ съм бил едно от семената на младия тогава дядо Йордан /лека му пръст!/...
   Веднъж дядо Йордан получил доста странно, необичайно писмо: "Здравейте!... Пише Вас принцеса ... Готска. Аз много харесала Ваш профил, кога видяла как хубаво оре и сее на нива... И би желала също... Свържете се с мен... И чуруликаме заедно... Бъде яко... Любов няма граници... Чака отговор..."
   Младият дядо Йордан се почесал по главата и си казал: "Хм... Абе може да си готска /то и аз съм готски/, ама не си грамотна и не ми разбираш езика... А семето ми българско... ще си го пазя..."
   Освен това дядо Йордан  вече бил дал дума на младата и хубава тогава баба Мария /а навремето думата тежала повече от злато/...
   Ако този човек се беше оженил за принцеса... Готска, навярно доста исторически събития щяха да са по-различни... Фамилията на принцесата щеше да се облагороди, в нея щеше да се влее свежа българска кръв... Но... този исторически шанс бил пропуснат. Нямала късмет принцесата! И аз съм нямал късмет да се родя... За сметка на това дядо Йордан се радвал на деца, на внуци... и доживял до 85 години...
   Защо ви пиша ли? Защото виждам, че много съвременни българи са се... изкривили, омаскарили, озверили, залитат по чуждото, изоставят жилищата, градините и нивите си, продават се за шепа пари... Думите почти нямат стойност, използват се предимно за лъжене, замазване, запушване на дупки... Мнозина вярват на голи думи, на голи задници... и все повече оголяват...
   Затова ли дядо Йордан и много други негови съвременници опазиха българското семе, българската кръв?...

   Принц Х.  Готски"


Марин Тачков
10 юни 2012 г.

Волът ми се отели /В Страната на Странностите/

   През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
   Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
   Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката й се окотила... А овцата на кака Калинка пък се окозила... Разбрах, че петелът на бай Петър започнал да снася яйца... А ябълката на Невенка взела да ражда сливи... Бай Коста пък засял дини, но... се родили тикви и кратуни...
   По улиците срещнах странни същества. Мнозина се бяха овълчили, други пък се бяха отиквили... Хората изглеждаха нещастни... Все пак видях един щастлив, доволен овчар, който бе подкарал стадо овце към кланицата...
   Какво да ви разправям още, драги ми читатели? Има ли смисъл?... Ако щете вярвайте, но... волът ми се отели...

Марин Тачков
4-9 април 2012 г.

Страната на безобразията

   Министър-предателят неволно се ухили и... хоп - скочи от хеликоптера на земята /или по-точно - във водата/. Мутрата му замръзна, като видя какви безобразия са станали... Ужас! - Половината му земя - заледена, а другата половина - потопена... Хвана се за  тиквообразната глава, но бързо се окопити...
   Първо се обади на министъра на безобразията:
 - Безобразников! Веднага да изпратите... група БТР-и, да спасяват положението!...
   После разпореди на министъра на безделието:
  - Безделников!... Всички животни да бъдат извозени, където трябва!... На останалите живи... да се достави храна и вода!...
   След това се обади на министъра на безхаберието:
 - Слушай сега!... Да се проучи кой е отговорен за тия безобразия и да пратиш хабер на гладния прокурор!...
   Министър-предателят напсува няколко криви управници преди него и си каза: "Дали да не се допитам до Хер Акъл - как се чистят Авгиеви и Сергиеви обори?... Или да замажем положението?... За нищо не става тая страна - само боклуци, безделници, бедствия!... Май най-добре да я продам!... И да се изстрелям към... Космоса!..."

Марин Тачков
8 февруари 2012 г.

Разказ за един магьосник на Думите

   Тази сутрин сънувах... страшна приказка!... Сънувах, че съм станал магьосник на Думите...
    Разхождах се в омагьосана земя, наречена Окралия  /преди се казвала Сакралия/... Край една осечена гора видях голяма Кокошка. Опитах се да я примамя: "Ко-ко..." Но изведнъж се появи Лисица и подгони Кокошката. Извиках: "Прас!"... Лисицата се превърна в диво Прасе, което се спусна срещу мене... Уплаших се и проговорих, извънредно, на международен език: "Но-о-о!"... Но Прасето се превърна в Носорог. Ами сега!... Опитах се да го омагьосам с няколко спасителни думи: "Беж!... Бож!... Бой!..."    Изневиделица се появи... кой мислите? - Бойко разбойникът, владетелят на тази земя. Той хладнокръвно застреля с пушка носорога... Извиках: "У-у...!", "Тик... тик...!"
    И се събудих... Часовникът тиктакаше... Папагалчетата спяха близо до главата ми и навярно сънуваха родната си Австралия...
   Реших, че ще е добре да споделя този кошмар... Ще се допитам до Меджик - да изтълкува съня ми. Тя разбира от сънища, от магии, превъплъщения, укротяване на зверове, от артефакти, архи-факти... Да, ще направя кон-султ... Иначе може да получа ин-фаркт, ин-султ... Или пък - Бой...

Марин Тачков
2 февруари 2012 г.