Цветя и цветове /снимки/

Автор: Марин Тачков

Белязан от Амур

Защо ме гледаш тъй, сладур?...
Не съм напълно стих-отровен...
Все още здрав е моят... корен...
Все още мога да съм щур...

Не казвай, мила, че съм луд! -
Все пак не крякам като жаба...
Не съм висок, дебел красавец -
ала не съм и лилипут...

Признавам, имам си кусур. -
На студ и бой не нося, мила...
Не бой се! Генът ми е жилав...
И съм белязан от Амур...

Марин Тачков
11 февруари 2012 г.

Щъркели /снимки/

Наследници на гарвана

Гарванът грачи грозно, зловещо...
Христо Ботев

Черни врани се суетят
върху пустата оран.
Или пищят приглушено
над съвета общински...
Нямаш черна забрадка,
о, майко моя -
живи и здрави
са твоите близки...

Синовете ти преуспяват -
някъде по върховете...
Или сред овцете смирени
търсят тревица...
На някои само
им извили ръцете,
но от изпукването
не се чуло нищо...

А врани се вият,
черни врани се вият...
Но гласовете им вече
са пресипнали немощно...
Какво са те всички,
сравнени с единият
гарван,
който грачи зловещо?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Реката. Живи и мъртви. Вечност.

РЕКАТА

Как здраво се заклещих
между потока и брега...
И виждах как тече водата
и как плувците плуват
с опиянение към бъдното,
а сред плувците - мъртъвци.
Напразно ги потапяха
гмурци с акулски зъби -
те пак се появяваха
с траурна тържественост...
Един мъртвец край мен се носеше,
в ръката му се впих
и изкрещях -
къде е изворът,
къде е краят?
Ръката здраво ме повлече
и тръгнах,
без да виждам
накъде...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ЖИВИ И МЪРТВИ


Ден след ден. И нощ след нощ...
И с тях
расте градината на мъртъвците -
гроб до гроб... Цветя до кръстове...

А живите остават същите...

Но как душите им
събират
цветята и дъха
на толкоз мъртъвци?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ВЕЧНОСТ


Когато се скрия в земята за отдих,
ще кажете: "Мир на праха му!"
И ще ме забравите...

Ще продължава животът...
А в мене ще бъде тайната му -
ще бъде във мене въпросът:
"Защо съм живял?"
И в мене ще бъде отговорът...

А вие ще мислите, че ме няма.
Защото ще бъда във вас...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Въже. Възможности.

ВЪЖЕ


Така съм се родил -
с едно въже,
завързано през кръста.
С едно въже -
невидимо, зад мен -
вървя...

И ето - свършва
пътеката,
пред мене - пропастта.
Но аз не мога да пристъпя...
И пак вървя...
Морето е пред мен -
но аз не мога да отплувам...

Обръщам се -
въжето - пак отзад:
не мога към началото да тръгна...

И все вървя -
покрай брега -
в кръга на острова.
С това въже,
опънато докрай -
пазител и окова...

Марин Тачков
"Може би, 1994 г.


ВЪЗМОЖНОСТИ


1. Този разговор убийствен -
вместо тиха музика...
Думите, които в мен се раждат -
в теб умират...
В теб умират...

2. Това мълчание, когато
думите не искат да се раждат
и не искат да умират...
Стремеж към девственост
и непорочност.

3. Тези бели листи -
гробници на словото...
Думите, които в мен живеят -
там умират...
Може би...

Марин Тачков
"Може би, 1994 г.

Зад ъгъла. Просветление. Дете.

ЗАД ЪГЪЛА

На Стефка

Видях я отдалеч -
зад ъгъла се скриваше...
Успях да стисна между устните
вика...

Нали пътува тя
към нещо свое -
нещо хубаво...

Зад ъгъла...

Дали оттам
ще минем утре
двама?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ПРОСВЕТЛЕНИЕ

На баща ми

Запитах се -
защо съм мълчалив?...
Аз гледах онова момиче -
то защо мълчеше?...

И видях баща ми -
строг, мълчеше...

В земята сведох поглед -
тя мълчеше...

В небето впих очи -
и то мълчеше...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ДЕТЕ

На майка ми

Кога?...
Изгрява слънцето...
Да бъда, както някога...
Дете...
Пробудено от сън...
Целува цвете
капчицата росна...
Майка ми...

Расте...
В очите ми - сълза...
Когато...
В самотна вечер аз...
Прости ми, майко, че не съм!...
Тъй както някога...
Дете...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.