за прекрасните жени.
И усещах как ми шепнат
тайнствените им очи...
Щом пораснах, заобичах
нежно-топлите жени.
Благославях - както хляба -
животворните гърди...
Остарях, но пак обичах
вечно светлите жени.
С обич жива преоткривах
техните души-звезди...
Да умра не съм готов -
без любов и без надежда...
Всеотдайната любов
ни облъхва с дъх на вечност...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар