Стара планина
въздиша и ехти...
Янтра през нощта
със Дунав си шепти...
Морските вълни
целуват се с брега...
Рила пак блести -
и диша под снега...
Пирин тихо спи -
сънува вечността...
Слънце ще стопи
и спомен, и тъга...
Майчице земя,
душата ти тъжи. -
Раждат се цветя
от твоите сълзи...
Колко страда ти
от раните безчет!...
Майчице, прости!
И погледни напред! -
Твоите деца
за тебе пеят пак...
Търсят светлина,
любов, надежда, бряг...
Нека да свети - и под небето,
и във сърцето - България!
Нека надежда - бяла и свежа -
топло и нежно погали я!...
Марин Тачков
"Засмейте се, деца" /2006 г./
Няма коментари:
Публикуване на коментар