Имам положителни дефекти...
Скитам се в безкрая на душата си.
И дочувам разни страсти, шепоти...
Чувам извънземните си мисли...
И цъфтежа вечен на природата...
Чувам и стремежа на министрите
да оправят по-добре народа ни...
Чувам, че навярно ме разбираш.
И мечтаеш ме за луди страстности...
Хубаво, ще те изпълня, мила.
А къде е входът... за душата ти?...
Марин Тачков
30 ноември 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар