Празнота

Отиде си. И вкъщи е мъртвило.
Напразно зеят тъжните врати.
И всяка вещ във мен очи е впила.
И сякаш пита ме - къде си ти...

Припаднала е вазата на пода.
Лежат до нея мъртвите цветя...
Поглежда ме с очи безмълвни столът.
И сякаш пита ме: "Къде е тя?"...

Леглото и студената постеля
посрещат ме със поглед отчужден...
Стените голи стенат и треперят...
И къщата ще рухне върху мен...

Марин Тачков
8 август 1998 г.
/редактирано/