Любовна температура

Разбирам - доста знаеш...
Многозначителна си, щура...
А знаеш ли каква ти е
любовната температура?...

Марин Тачков
21 декември 2014 г.

Напук на пукнатините

Погребваме дните...
Все още живеем -
напук
на пукнатините...

Марин Тачков
13 октомври 2014 г.

На пъпа на "Попа"

Мнозина се пъчат
на пъпа на "Попа"...
А други се мъчат -
на другия край на Европа...

Марин Тачков
18 март 2014 г.

Старонова поговорка

Приятел се познава в нужда.
А жена - когато те възбужда...
Марин Тачков
28 ноември 2013 г.

Чудовището Маджун и детето Сълзичка /приказка/

Някога, в незнайни времена, хората живеели мирно и спокойно на Долната земя. Те били работливи, задружни, безгрижни и здрави...
А на Горната земя живеели хора, замесени от по-друга, благородна кал. Те не работели, а тайно грабели от житницата на Долната земя. Тънели в охолство и разкош, нехаели за "долните хора"...
Но ето че на Горната земя се родило чудовището Маджун. То имало дарбата да се прави на клоун, да става невидим и... нуждата да пие човешка кръв. Често чудовището слизало на Долната земя, правело се на клоун и развеселявало децата. Те пляскали с ръце и викали:
- Чудо! Вижте!... Чудо! Вижте!...
Внезапно чудовището Маджун ставало невидимо, грабвало едно дете и го отнасяло на Горната земя, за да изпие кръвта му.
Хората на Долната земя започнали да намаляват, да се стопяват от болести и от мъка по загубените си деца. Все по-малко от тях можели да работят, станали мрачни, злобни, груби, завистливи, подозрителни един към друг...
Но веднъж една майка отишла с малкото си дете Сълзичка на представлението на клоуна Маджун. Чудовището-клоун много харесало детето - мило, красиво, нежно и невинно като сълза. Майката забелязала кръв по пръстите на чудовището, когато то хванало нейната рожба. Миг, преди да стане невидимо, тя сграбчила здраво едната му ръка и успяла да я откъсне...
Майката загубила детето си, но другите хора разбрали, че злото идва от Горната земя...
Чудовището Маджун, останало с една ръка, загубило силата си. Хората от Горната земя го затворили в един стар замък, за да не го виждат...
А детето Сълзичка? То било изпуснато във въздуха от чудовището и паднало в градината на своите родители. Превърнало се в чудно красиво цвете...

Марин Тачков
11.01.2011 г.

За нашенци

Не разбирам - защо нашенци
ближат европейските задници?...
Марин Тачков
27 ноември 2013 г.

Съвременните байганьовци
харесват американските задници...
Марин Тачков
27 ноември 2013 г.

Беззначно

Беззначно е дали си с рокля бална -
важно е да си... ебална...
Марин Тачков
20 ноември 2013 г.

Народът ни се стопява...

Народът ни се стопява...
Народът ни се скопява...
Народът ни затъпява...

Марин Тачков
10 октомври 2013 г.

Евро-патки

* * *
Сладко папка
тая евродепутатка! -
Евро-патка!...

Марин Тачков
6 октомври 2013 г.


Евро-патки

Сладко папкат
бюрократи
с папки,
тарикати,
партократи,
де-путатки -
евро-патки!...

Марин Тачков
6 октомври 2013 г.

Зловещание

Черна лимузина
път ми мина...

Марин Тачков
25 септември 2013 г.

Какво ли искаш ти

Навярно искаш да съм като междуредия -
във книгата на твоите вълнения?...

Или мечтаеш да ти бъда запетая -
в подхълмието на гръдта ти тайна?...

А може би жадуваш да съм междуметие -
между вълшебното ти междубедрие?...

Или пък искаш да остана въпросителен -
във тихата сияйност на очите ти?...

Марин Тачков
20-21 септември 2011 г.

Утешителят

УТЕШИТЕЛЯТ  /поема/


... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!...
Радвайте се, че сме още живи!...
Дишай и усещай утринта -
цветна, свежа... Как ухае тя!...
Жадни са очите и душата -
да гали вечно светлината...
Пали нощем Бог звезди, Луна.
Свети всеки дом и през нощта...
Нека светлината ни закриля
от престъпника, от злата сила!...
Нужна е вълшебна светлина
да блести над болка и тъга...


*     *     *
Слънчева, безкрайна Любовта е.
Тя в красивите души сияе...
Всичко светло ражда обичта -
като майка нежна и добра.
И ни топли в този свят пустинен...
С нея през пустинята ще минем...
Да се любим - каза ни Христос. -
Ала вместо обич срещна злост.
И тълпата сляпа го разкъса...
Но във символ се превърна кръстът...
Любовта - най-важният въпрос -
стъпки по водата на Христос...
Вярвай в обичта с душа крилата -
ражда тя живота, красотата...
Тя е светъл път към вечността -
с любовта ще победим смъртта...

*     *     *
... Жал ми е, че бесни фанатици,
слепи догматици, политици...
сеят зло - войни, грабежи, смърт...
И не виждат по-добрия път...
Всички сме деца, сестри, събратя -
рожби на Природата, Земята...
Всички сме единни в този свят -
чувстваме любов, надежда, глад...
Хляб и свобода народът иска -
не безумни зрелища, убийства!...
Но в душите жажда се таи -
жаждата за власт и за пари...
Да господстват искат хора много -
но малцина близо са до Бога...
За слепеца-властник ми е жал -
бял отвън, а вътре пълен с кал...
Власт, изкърпена със простотия -
Господи, вони ми на помия!...
Не понасям /Боже мой, прости!/
на простака наглите очи!...
Важността на бюрократа хладен,
който буквите яде с наслада...
Но Мъдрецът казва - да търпим!...
Всичко се превръща в прах и дим!...

*     *     *
... Аз съм словото, което нося...
То е път към истината проста...
Сам светът осъжда се на смърт -
щом е сляп за по-добрия път...
Само дрехите си той променя,
но плътта му е окървавена.
С болна и отровена душа...
Колко века вече след Христа!...
Вечно някъде войни се водят,
вечно страда и кърви народът...
Само светло слово, дух крилат
раждат красота на този свят...
Ето, Словото е Утешител -
вдъхва вяра, светлина в душите...
То е жажда и вода. И път...
Моля се - дано го разберат!...
Стихове, Апостоли бъдете -
и душите тъжни утешете!...


*     *     *
... Виж - отвъд вечерната тъга, -
вечерта излъчва красота!...
Тишината гали те с милувка...
Залезът е слънчева целувка...
Пак изгряват вечните звезди
и вълшебната Луна блести...
Чуй гласа на кротките щурчета,
скрити до треви, покрай дръвчета!...
Чуй на славеите песента,
вдъхваща любов и красота!...
Възцарява се покой в душата.
Глас ти шепне в тишината свята:
"Не забравяй простите неща -
въздуха, градината, пръстта!...
На Природата дъха почувствай
и от плодовете свежи вкусвай!...
С градинаря и с овчаря прост
поприказвай... и бъди им гост...
Радвай се, че дишаш и живееш! -
Можеш някого с любов да сгрееш...
Знай, че от мнозина точно ти
си избран от Бог да се родиш...
И в това е светлата утеха...
Бог е вечен път, а ти - пътека..."


*     *     *
... Със слова и със дела Христос
изкова небесно-земен мост -
път, по който да вървим към него
и по който стига се далеко...
Ти, Исусе, обеща ни тук
да изпратиш Утешител друг. -
Вечно хората ще имат нужда -
някой с мъдър дух да ги събужда...
Утешителят - духът крилат  -
носи Светлината в този свят.
И ни утешава с дъх целебен,
докато вървим по пътя земен...
Вярвам, по е скъп за Теб
простодушният, добър човек -
въпреки че свещ не пали често,
той живее тихо, скромно, честно...
В песен на смиреното щурче,
в искрените думи на дете,
в шепот на цветя, дръвчета, листи -
чувам Божиите чувства, мисли...
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
има в топлата душа на Бога!...


*     *     *
... Не понася моята душа
мухъла на празните слова,
нито пък сковаващите догми
на духовници "богоугодни"...
Знам, посяха, без да им тежи,
покрай Истината куп лъжи.
И от плевелите на лъжите
Истината е сега обвита...
Жал ми е, че хитри подлеци
грабят алчно бедните души...
Силно в себе си сега се моля -
и за тебе, и за всички хора. -
Нека има хляб и светлина,
и надежда в тъжните сърца!
Нека всеки в себе си се моли -
вярата е лек за всички болки...
Храмът свети в нашите души -
в нас самите, Господи, си ти!
А в които злият дух владее,
той душите им ще овършее...
Скитник неспокоен е Духът -
път, по който стигаме отвъд.
И завръщаме се обновени.
И пречистени сме, и нетленни...
Както аз и ти, и всеки друг,
може би Христос се връща тук -
като Дух спасителен и вечен...
За да бъде туй, което рече...

*     *     *
... Гаснат вече в моята душа
светло вдъхновените слова...
Кръст пред погледа ми се явява...
"Господи, защо ме изоставяш!?"...
"Трябва този кръст да понесеш -
тъй осъжда те... светът зловещ..."
"Боже, виж - душата ми е в рани..."
"Ти си от малцината избрани -
Утешител, мой възлюбен син..."
"Ала как... света да възвисим?
Словото... у мен... залязва вече..."
"Тъй е - след деня настъпва вечер..."
"И... в душата ми... е скръб... и мрак..."
"Знай, че Словото... ще бъде пак!"...
юли-август 2003 г.

Марин Тачков
"Утешителят", 2005 г.
/съкратен вариант/

Марин Тачков - Български песни /авторска песен и клип/

   Текст, музика и аранж. - Марин Тачков. Изпълнение - Марин Тачков и Гергана Тачкова. Видеоклип - Марин Тачков.
   Текстът е от стихосбирката ми "Български песни" /2002 г. - трето преработено и допълнено издание/ ...

               Български песни

Там, долу, край Дунав, се сбрали невести -
запели невести божествени песни...
Дочули ги - там, на Балкана - юнаци.
Запели юнаци с уста гръмогласни...

Запели за тази земя плодородна -
че в нея чернее и вехне народът,
че сълзи се леят и пълнят реките,
че вълчите зъби в народа са впити...

И техните песни далече отплуват -
далеч заехтяват - над Пирин и Дунав...
Тез български песни, от скърби родени,
огласят Земята... И цяла Вселена...

                         Марин Тачков

Марин Тачков - Да свети Новата година

Текст, музика и изпълнение - Марин Тачков. Видеоклип - Марин Тачков.
Нова, авторска песен.