А на Горната земя живеели хора, замесени от по-друга, благородна кал. Те не работели, а тайно грабели от житницата на Долната земя. Тънели в охолство и разкош, нехаели за "долните хора"...
Но ето че на Горната земя се родило чудовището Маджун. То имало дарбата да се прави на клоун, да става невидим и... нуждата да пие човешка кръв. Често чудовището слизало на Долната земя, правело се на клоун и развеселявало децата. Те пляскали с ръце и викали:
- Чудо! Вижте!... Чудо! Вижте!...
Внезапно чудовището Маджун ставало невидимо, грабвало едно дете и го отнасяло на Горната земя, за да изпие кръвта му.
Хората на Долната земя започнали да намаляват, да се стопяват от болести и от мъка по загубените си деца. Все по-малко от тях можели да работят, станали мрачни, злобни, груби, завистливи, подозрителни един към друг...
Но веднъж една майка отишла с малкото си дете Сълзичка на представлението на клоуна Маджун. Чудовището-клоун много харесало детето - мило, красиво, нежно и невинно като сълза. Майката забелязала кръв по пръстите на чудовището, когато то хванало нейната рожба. Миг, преди да стане невидимо, тя сграбчила здраво едната му ръка и успяла да я откъсне...
Майката загубила детето си, но другите хора разбрали, че злото идва от Горната земя...
Чудовището Маджун, останало с една ръка, загубило силата си. Хората от Горната земя го затворили в един стар замък, за да не го виждат...
А детето Сълзичка? То било изпуснато във въздуха от чудовището и паднало в градината на своите родители. Превърнало се в чудно красиво цвете...
Марин Тачков
11.01.2011 г.
