засвирили три тъжни китари.
Не са били три тъжни китари,
а най били три синджира роби.
На първия – момичета мили.
На втория – девойки красиви.
На третия – жени-хубавици.
Заробени от живота черен…
Изнизват се и те за чужбина,
орисани за бели робини.
И скръбна е родината мила.
И стене като изнасилена…
Къде ли е сега Крали Марко?
Навярно пак по кръчмите пие.
Или лежи, безсилен и болен.
Робините да спаси не може...
А може би – върти си синджира,
превърнал се във роб на парите.
Красивите момичета родни
примамва той и далеч продава…
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
/редактиран вариант/
