Ти си, майко, тъй добра...

                              На майка ми

Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
    повяхнали цветя!...

Не угасвай ти с тъга -
че за тебе ме боли!
Нека пак да грее топлота
    в очите ти добри!

Ето – моята ръка...
Усмихни се, не тъжи!
Погледни красивите цветя
    със слънчеви очи!...

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г./

Любовна благословия

Щом те зърнах, ти ми се усмихна -
и в очите любовта изгря...
И звездите ни благословиха -
ти да си ми Слънце... И Луна... 

Сутрин -
с усмивка да ме будиш...
Денем -
с очи да ме целуваш...
Нощем -
към изгрева да плуваме...

Нека с тебе дните да изгряват!...
Нека с тебе нощите летят!...
И в усмивката ти разцъфтяла
да трепти на любовта дъхът...

Сутрин -
с усмивка да ме будиш!...
Денем -
с очи да ме целуваш!...
Нощем -
безкрая да сънуваме!...


Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./

Цвете Любов

Жадува душата
за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...

Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...

Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...

За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...

Марин Тачков
2005 г.

         Сън във съня

                          "Животът е сън"
                           Калдерон

Стопляш ме с целувка жива...
Чувам твоя глас любим:
"Хей, недей, недей заспива!
Още рано е да спим!..."

Галиш ме нежно, с обич дълбока.
И ме прегръщаш - да не заспя...
Аз ти прошепвам: "Сън е животът!...
А любовта е... сън във съня..."

Всеотдайно ме целуваш,
шепнеш ми с вълшебен глас:
"Ти безкрайно ме сънувай -
както те сънувам аз!..."


Марин Тачков -
"Утешителят", 2005 г.

Пеперуда

               По мотиви от народния обичай "Пеперуда"

Когато Зора се изгубила,
Гергана от сън се пробудила...
Самичка под Слънцето тръгнала -
с тъга, край реката пресъхнала...

Земята от суша изгаряла...
Гергана тревичките галела...
Тя росни сълзици заронила
и жално на Бог се замолила:

"Аз моля се, Боже - в сърцето си, -
дари ме с крила от божественост! -
Да литна като Пеперудата -
вълшебна и волна, и хубава!...

Че съхне и страда земята ни...
Сърца и мечти са повяхнали...
В кръвта са се впили комарите...
И жажда жестока изгаря ни..."

Вълшебна и волна, и хубава,
Гергана цветята целувала...
От нейните сълзи пречистени
цветя и треви се разлиствали...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
редактиран вариант

Добри да бъдем

Деца със слънчеви лица сме ние.
И обич във сърцата ни се крие...
Цветя сме във вълшебната градина.
Без нас навярно тук ще е пустиня...

Закрилят ни учителки-принцеси,
живеем с тях и пеем светли песни.
И учим се, рисуваме, играем,
лудуваме, танцуваме, мечтаем...

Очите ни блестят като звездици.
Душите ни са волни - чудни птици.
И носим на крилете си надежда -
със обич този свят да ни посреща...

Какъв ще е животът на Земята -
без слънцето, надеждата, децата?...
Деца добри, със слънцето да тръгнем!...
Приятели добри, добри да бъдем!...

Марин Тачков
"Две и 200" /избрано за деца/, 2008 г.

Спасителна ръка

Слънчева мечта е твоята душа!
Твоите очи - светулки са в нощта...
Твоята усмивка лед ще разтопи...
Цвете доброта в сърцето ти цъфти...

Нужно е усмихната и слънчева душа...
Нужна е сърдечна и приятелска ръка. -
За да прелетим като деца над пропастта...
За да се спасим от злоба, болка и тъга...

Нека доброта и обич да цъфтят!
Нека във душите птици да летят!
Нека да са светли детските лица!...
За да заблести светът от красота!...

Марин Тачков
/В стихосбирката ми "Роса-сълза" от 2007 г. това стихотворение е озаглавено "Доброта". Тук съм го редактирал.../

 

Свободолюбец

Живея тук. -
И не защото
просто съм... боклук...
И не защото толкова
обичам... боб. И лук...
И не защото много
ми е хубаво. -
Да гледам тикви. И животни.
Сити банки.
И разбойници.
Обезчестен народ.
Бездетни майки.
И мечти безплодни...
Не защото
толкова ми е добре...
И не защото
съм доволномутрест...
Живея тук, защото
просто съм... свободолюбец. -
Тук поне
човек "свободно"
може да умре...

Марин Тачков
27 февруари - 2 март 2012 г.