Песен за Русе

Дунавът нежно шепти,
приказно чуден и вечен...
Раждат се нови мечти
в тихата русенска вечер...

Кораб на кея трепти...
Залезът свети - далечен...
Глас на деца пак ехти
в топлата русенска вечер...

Вярвай във Изгрева ти!
И във приятел сърдечен...
Приказки Дунав шепти
в чудната русенска вечер...

Русе, бъди! - Светъл и жив,
град, от вълните целуван!
Кораб красив с волни души,
който към Утрото плува...


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Българско хоро

Край морето се събрали
девет български моми.
И хоро са заиграли
край вълшебните вълни.

От Балкана ги видели
девет български момци.
Песен българска запели,
при момите са дошли.

Българско хоро извили
чудните моми, момци.
Да играят – те решили, -
докато Луна заспи.

Гледа ги Луна красива
със учудени очи.
И Луната не заспива –
с нова светлина блести...

Българско хоро играят
и до днес моми, момци...
Гледат ги с възхита тайна
и сияйните звезди...

Марин Тачков

"Роса-сълза", 2007 г.

Жажда /Когато изгори денят.../

Когато изгори денят и лунна нощ се спусне,
ще дойда пак при тебе и горещите ти устни. -
За да преминем през нощта по лунната пътека...
И да ти дам това, което другите ти взеха...

Жадувам за любов щастлива в този свят убийствен!
За твоята усмивка жива, като извор чиста...
И нека ни горят със злоба в този свят безчувствен!
И нека живи изгорим... И мъртви да се пуснем...

Но даже да ни хвърлят пръст душиците им черни,
дори да бъдем слепи, ние пак ще се намерим...
Душите ни - соколи - ще летят във небесата -
високо над човешка злоба, завист и омраза...

Марин Тачков -
от стихосбирката ми "Български песни" /2002 г. - второ издание/

Капка росна /Неусетно светна утринта.../

Неусетно светна утринта...
От небето капна капка росна -
и красиво цвете тя докосна,
с устни росни го целуна тя...

Тъй да те целувам искаш ти -
 за да си по-свежа и щастлива...
Като цвете ти да си красива
и лицето ти да разцъфти...

Да те галя с ласкави ръце...
Като лятно слънце да засветя...
Обичта ти нежна да усетя...
Да се чувствам пак като дете...

Марин Тачков

Балада за Грабежа

                По мита за вграждането

Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години...

Майстори рекли тъй на народа:
 - Слушайте, братя! Слушайте, хора! -
За да направим по-здрав градежа,
трябва да сторим жертва човешка!...

Дава народът, колкото може -
носи на тия майстори божи...
Съхне народът - и оголява,
и обосява... И се стопява...

Майстори казват пак на народа:
 - Вярвайте, братя! Вярвайте, хора!...
Доста строежа сме го градили,
ала бъдете по-търпеливи!...

Плаче народът - сам във Всемира...
Жени не раждат, деца умират...
Колко ли още жертви ще трябват?...
Сградата вече гробище става...

А на градежа лее се вино -
хапва и пийва славна дружина...
Денем полагат нови основи -
нощем събарят със сили нови...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. , редактиран вариант/

Ти си, майко...

                              На майка ми

Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
    повяхнали цветя!...

Не угасвай ти с тъга -
че за тебе ме боли!
Нека пак да грее топлота
    в очите ти добри!

Ето – моята ръка...
Усмихни се, не тъжи!
Погледни красивите цветя
    със слънчеви очи!...

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г./

Роса-сълза

Роса-сълза
на цвете спи...
Роса съм аз,
а цвете – ти...

Сърна сама
в гора върви...
Сърна съм аз,
гора си ти...

Една вълна
в море шепти...
Вълна съм аз,
море си ти...

Една звезда
в небе блести...
Звезда съм аз,
небе си ти...

Любов-роса
в душа трепти...
Любов съм аз,
душа си ти...

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г., Български писател/

Ако днес се появи Апостол

                         
                             В памет на Васил Левски

Защо ли плачеш пак, родино мила?...
Земята ни чернее - като гробище...
Народът ни мъчително умира.
Но мълчаливо следва еднооките...

Републиката не е чиста, свята...
И ако днес се появи Апостол,
да възроди Духа на Свободата,
не ще го съдят - ще го гръмнат просто...

Или ще се запали на площада -
за да не бъде роб на идиотите...

Марин Тачков
16-19 февруари 2012 г.

Моите коледни благопожелания