Разказ за един магьосник на Думите

   Тази сутрин сънувах... страшна приказка!... Сънувах, че съм станал магьосник на Думите...
    Разхождах се в омагьосана земя, наречена Окралия  /преди се казвала Сакралия/... Край една осечена гора видях голяма Кокошка. Опитах се да я примамя: "Ко-ко..." Но изведнъж се появи Лисица и подгони Кокошката. Извиках: "Прас!"... Лисицата се превърна в диво Прасе, което се спусна срещу мене... Уплаших се и проговорих, извънредно, на международен език: "Но-о-о!"... Но Прасето се превърна в Носорог. Ами сега!... Опитах се да го омагьосам с няколко спасителни думи: "Беж!... Бож!... Бой!..."    Изневиделица се появи... кой мислите? - Бойко разбойникът, владетелят на тази земя. Той хладнокръвно застреля с пушка носорога... Извиках: "У-у...!", "Тик... тик...!"
    И се събудих... Часовникът тиктакаше... Папагалчетата спяха близо до главата ми и навярно сънуваха родната си Австралия...
   Реших, че ще е добре да споделя този кошмар... Ще се допитам до Меджик - да изтълкува съня ми. Тя разбира от сънища, от магии, превъплъщения, укротяване на зверове, от артефакти, архи-факти... Да, ще направя кон-султ... Иначе може да получа ин-фаркт, ин-султ... Или пък - Бой...

Марин Тачков
2 февруари 2012 г.

Един любовен часовник

Вече е ЕДИН...
В очакване - да стане ДВА...
Той върви... Едва-едва...
А Тя го чака - с нетърпение...
Минава ТРИ,
минава ЧЕТИРИ...
Той спира, сяда на кафе -
около ПЕТ...
Минава ШЕСТ...
Приготвила е Тя вечеря...
Купува Той букет...
Часът е СЕДЕМ -
без да е дошъл...
Тиктакат във душата й 
въпроси...
ОСЕМ!...
Звън...
Отваря тя вратата...
Прегръщат се. Ухаещи.
И леки...
Времето е...
без значение...
Целувки -
ДЕВЕТ,
ДЕСЕТ,
ЕДИНАЙСЕТ...
И стрелките се целуват -
вече е ДВАНАЙСЕТ...
Те се сливат...
И заспиват -
в чудната
безвременна
безкрайност...

Марин Тачков
20 декември 2011 г.