Да опазим Любовта

Свят безок отрова змийска
впива в нас... И ни горчи...
Само Любовта пречиства
светлите, добри души...

Свят бездушен ни дрогира,
трови младите сърца...
А самотна във Всемира
тихо плаче Любовта...

Хищници със вълча злоба
грабят алчно и ръмжат...
Майки молят се на Бога...
А децата търсят път...

Трябва ни искрица обич
и целувка от Мечта. -
Със души добри и топли
да опазим Любовта!...
Марин Тачков
/"Утешителят", 2005 г./Редактиран вариант

"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Разсъмна се и в моята душа...
Усмихна ми се свежо утринта.
И сякаш ми прошепна тихо тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

От залеза просветна красота...
Погали ме с утеха вечерта.
И сякаш ми прошепна топло тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Светулка блесна - спомен и мечта...
Целуна ме с вълшебен дъх нощта.
И сякаш ми прошепна нежно тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./,
редактиран вариант

В очакване на Звездния /Любовта е поезия/

Защо ли светим стихо-лунно?...
Стихо-мечтателно въздишаме...
Нима е невъзможно, трудно
наистина да се обичаме?...

И наркотично се опиваме...
Хвърчим в небета. Илюзорно...
Изтръгваме небрежно живите,
естествени, природни корени...

Зад маски крием се... Немеем...
И чакаме - да дойде... Звездния...
Човешката любов не е ли
по-свежа, истинска поезия?...

Марин Тачков
9-10 февруари 2012 г.