Очакване

Тъй както в стаята си
чакам Някоя,
навярно Някоя
във стаята си ме очаква.
И в мен отекват
леките й стъпки.
В нея - моите...
Но ето - двама
ставаме в покоя.
Обличаме се със решителност.
И тръгваме...
Дано ни срещне Пътят!...

Марин Тачков
сп. "Пламък", бр. 11/12, 1993 г.
/редактирано/

В очакване на Звездния /Любовта е поезия/

Защо ли светим стихо-лунно?...
Стихо-мечтателно въздишаме...
Нима е невъзможно, трудно
наистина да се обичаме?...

И наркотично се опиваме...
Хвърчим в небета. Илюзорно...
Изтръгваме небрежно живите,
естествени, природни корени...

Зад маски крием се... Немеем...
И чакаме - да дойде... Звездния...
Човешката любов не е ли
по-свежа, истинска поезия?...

Марин Тачков
9-10 февруари 2012 г.

В очакване на Влака

Колко време
           очакваме влака!...
Изнервени,
          пушим цигарите...
Псуват на воля,
          озъбват се някои...
Старци издъхват
           на гарата...

"Май, че е луд
          машинистът!" -
обади се някой,
          а началникът кресна:
"Потрайте! Мъгла е!...
          Стига сте пискали!"...
"Абе... влакове доста
          в мъглата изчезнаха!"...

"Не може така!...
                   Докога ще ни мамят?...
Все ни залъгват...
                  със Времето!"...
"Хора! И влакът
                    за Стара Загора го няма!...
  Казват - отвлекли го...
                         извънземни!"...

Марин Тачков
24 ноември 2011 г.