Недей да идваш ти...

Недей да идваш ти
напразно във сърцето ми! -
Ако не можеш да летиш
със птиците.
И с ветровете...
Не идвай ти! -
Ако не виждаш
път между Земята и Небето...
Ако се боиш
от тъжните очи
на светлината лунна...
Ако не искаш да гориш -
от Слънцето целувана...
Недей да идваш ти! -
Освен ако не си
благословена
от Вселената.
Или -
от дявола проклета. -
Да си Жената на поета!...
Марин Тачков
25 април 2012 г.

Недей ми връща влюбените думи...

Недей ми връща влюбените думи,
които ти дарих! -
Нима не ти е нужно
нежно огънче
от Обич?...
Нима ще заличиш
вълшебния ни миг
на светлолюбие?...
С безлунни ли очи
неволно
ще ме помниш?...
Нима ще изгориш
небесния ми Стих -
да не докосва други?...
Или ще го благословиш -
сърдечно - да целува
всички влюбени?...

Марин Тачков
12 януари 2012 г.

"Моля те, недей заспива!..."

„Подай ми своята ръка -
вземи от мене топлота!...
Вземи от моята душа
    искрица светлина!...”

    „Жесток и злобен е светът.
    И всеки миг живот е смърт...
    След мъртъвците с тиха скръб
        и живите вървят...”

„Недей, недей си тръгва ти!...
Защо... животът ти тежи?...
Все още в моите очи
    надеждата трепти...”

    „Ала пред мен е тъмнина.
    Заспива моята душа...
    И ще премина през нощта
        реката на скръбта...”

„Моля те, недей заспива!
Моля те, недей заспива!...
Нека да са топли твоите ръце!...
Моля те, недей изстива!
Моля те, недей изстива! –
Нека да ме топли твоето сърце!...”


Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./