Не си ми нужна ти, Мари Хуана...

Не си ми нужна ти, Мари Хуана...
Нито ти пък - хер Оин...
Без туй душата ми
                                замаяна е
от отровен дим...

Без туй душата
                        на народа - 
задушена -
                        пуши. 
                                     И дими. -
От беззакония законни.
От цени 
                и от храни
                                   отровни.
От идиотски бюрократщини.
От мафиотска партизанщина...
От безобразни 
           скок-подскоци
                         на акцизи, 
                                        такси, 
                                              тоци...

Сега
   търгувайте,
          мърсувайте,
                  пирувайте, 
                        мошеници -
с Мари Хуана!...
Опивайте се, клетници!...
А аз
   ще угася 
        последния си фас
                     върху сърцето си...
Марин Тачков
3-5 юни 2012 г.

Недей да идваш ти...

Недей да идваш ти
напразно във сърцето ми! -
Ако не можеш да летиш
със птиците.
И с ветровете...
Не идвай ти! -
Ако не виждаш
път между Земята и Небето...
Ако се боиш
от тъжните очи
на светлината лунна...
Ако не искаш да гориш -
от Слънцето целувана...
Недей да идваш ти! -
Освен ако не си
благословена
от Вселената.
Или -
от дявола проклета. -
Да си Жената на поета!...
Марин Тачков
25 април 2012 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

Не си виновна ти...

                                               От други свят съм аз -
                                не си виновна ти...
                                 П. К. Яворов

Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би
от хиляди години...
И очакваш -
да открия във пустинята
оазиса
на твоите мечти...

Не си виновна ти -
че тежка и зъбата
е съдбата ти...
Че си родена във охолство -
но е пълна
чашата ти златна
със отрова от сълзи...

Не си виновна ти! -
Че аз родих се просто...
И си нямам нищо -
само шепа стихове,
една роса-сълза,
отронени въздишки...
И отровени мечти...
 
Дали с небесна страст
за мене ще си спомняш?...
Душата ми - бездомница -
лети във вечността...
От други свят си ти -
не си виновна...
За всичко съм виновен аз!...

Марин Тачков
3-4 декември 2011 г.