Писмо до ЕС относно някои малцинства

Драги и недраги бюрократи от ЕС!
Споделям вашата загриженост към малцинствата. Затова имам две разумни и конструктивни предложения:
1. Да отделите една област /провинция/ - например от Германия или Франция /Елзас, Лотарингия/, където да се заселят желаещите роми и да създадат своя държава. Така ромите ще получат огромна европейска помощ и ще се почувстват наистина като част от европейското семейство...
2. Да обособите една област /например от Англия, от Дания, от Финландия/, където да се заселят желаещите гейове, лесбийки, транссексуалисти, интерсексуалисти... Дайте им повече свобода и права, дами и господа! Да образуват своя държава, по свой образ и подобие! Може да я нарекат Гейландия, Геймания, Педалия, Путландия...
Всеизвестно, че хората се чувстват най-добре в своя среда, когато плуват в свои води, когато общуват със себеподобните си. Затова е най-разумно малцинствата да притежават собствена територия...
По този начин ще докажете на дело съпричастността си към малцинствата /преди да са станали мнозинства/...
Надявам се, че всички благоразумни, истински европейци, еврогейци, евросъюзници ще приветстват предложенията ми.

С поздрав: Марин Тачков
11 декември 2013 г.

Защо не станах принц... Готски

                  Писмо от един нероден принц

   "Здравейте, хора! Пише ви един... хм... нероден принц - от друга Вселена, извънвременна и другопространствена...
   Защо не станах принц ли? Ще ви разкажа...
   Някога /преди около век/ съм бил едно от семената на младия тогава дядо Йордан /лека му пръст!/...
   Веднъж дядо Йордан получил доста странно, необичайно писмо: "Здравейте!... Пише Вас принцеса ... Готска. Аз много харесала Ваш профил, кога видяла как хубаво оре и сее на нива... И би желала също... Свържете се с мен... И чуруликаме заедно... Бъде яко... Любов няма граници... Чака отговор..."
   Младият дядо Йордан се почесал по главата и си казал: "Хм... Абе може да си готска /то и аз съм готски/, ама не си грамотна и не ми разбираш езика... А семето ми българско... ще си го пазя..."
   Освен това дядо Йордан  вече бил дал дума на младата и хубава тогава баба Мария /а навремето думата тежала повече от злато/...
   Ако този човек се беше оженил за принцеса... Готска, навярно доста исторически събития щяха да са по-различни... Фамилията на принцесата щеше да се облагороди, в нея щеше да се влее свежа българска кръв... Но... този исторически шанс бил пропуснат. Нямала късмет принцесата! И аз съм нямал късмет да се родя... За сметка на това дядо Йордан се радвал на деца, на внуци... и доживял до 85 години...
   Защо ви пиша ли? Защото виждам, че много съвременни българи са се... изкривили, омаскарили, озверили, залитат по чуждото, изоставят жилищата, градините и нивите си, продават се за шепа пари... Думите почти нямат стойност, използват се предимно за лъжене, замазване, запушване на дупки... Мнозина вярват на голи думи, на голи задници... и все повече оголяват...
   Затова ли дядо Йордан и много други негови съвременници опазиха българското семе, българската кръв?...

   Принц Х.  Готски"


Марин Тачков
10 юни 2012 г.

Писмо от Ботев до Левски

... И днес е, брат, жестоко, идиотско...
От турско стана тук по-лошо...

Тогава, знаеш, имаше десятък...
Сега ти вземат всичко... И душата...

Преди хайдути бранеха народа...
Сега го грабят, мъчат - и заробват...

По двеста кожи смъкват с глоби, с данъци
разбойници, крадци, богоизмамници...

А емигрантите... си пеят песни -
далече от безродните обесници...

Родината кърви, обезчестена...
Духът на свободата... задушен е...

Погубиха ни... Нямаме наследници...
Останаха предателите. И изедниците...

Народът мре - от Дунав до тракийско...
По-лошо и от турско стана... Циганско...
Марин Тачков
20 март - 1 юни 2012 г.

Хайде, с Богом! /Писмо от Отвъд/

Здравейте! Пиша ви от Отвъд...
Там, долу, ми стана... тясно...
Преселих се скоро... Бях тръгнал на път.
Но злодеи светиха ми маслото...

А тук ме приеха добре...
И всички души сме... съседи...
Тук никой никого не яде...
Няма пари. И коли... И говеда...

За трупа ми - не ми е жал...
Спокойно е горе. Свободно...
Не сте получавали писмо от умрял? -
Е, получихте... Хайде, с Богом!...

Марин Тачков
26-27 март 2012 г.

Писмо /Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши.../

Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! -
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...

И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...

И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта...
А можеше сега да ни целува топло тя...


Ако в самотен час ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че от нас остана спомен от сълзи...

Шептяха ни звезди... Цъфтеше моята душа...
Откъсна цвете ти - умряха другите цветя...

За мене си спомни, пречистена от тиха скръб!
И твоите сълзи във тъмното ще заискрят...


Ако в самотен ден ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че над мен земята черна ще тежи!...


Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г., Български писател/