Принцесата и Мъжът от портрета

Живее във кула от слонова кост,
от много години, без вест и без гост -

Принцеса, затворена зад стените студени...
Усмихва се денем, през нощите стене...

Отваря прозореца рядко - да хвърли
трохите на мислите си плоскогърди...

Не може да види как мравките долу
по своя пътека вървят неуморно...

И само Мъжът от портрет на стената
я чува... И вижда той голотата й...

Мъжът от красивата, живата младост -
когото тя стъпка със дива наслада...

Напразно целува го в нощите хладни
със устни отворени, сухи и жадни. -

Отдавна изстинал, Мъжът от портрета
почива в далечните тихи полета...

Марин Тачков
1-4 януари 2011 г.

Разговор с портрета на Мона Лиза

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...
А тя ми проговори /тъй ме стресна/:

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...
Марин Тачков
30 ноември 2011 г.