"Здрасти, птичке! - аз й казах. -
Как е в твоята... хралупка?"...
Нелюбезно тя ме сряза:
"Закъснял си! Хайде, чупка!"...
"Но защо?... Нали ти беше
вчера мила и свободна?"...
"Бях, човече... Ала вече
друг, по-остър трън, ме бодна"...
Марин Тачков
29 март 2012 г.
Показват се публикациите с етикет разговор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет разговор. Показване на всички публикации
сряда, 16 май 2012 г.
неделя, 29 януари 2012 г.
Разговор с любимата ми Папагалка
По "Гарванът" на Едгар А. По
Ненадейно милата ми Папагалка
проговори... Изтървах писалката...
И я запитах със надежден взор:
"Хей, ти, кажи - при мен, поне за малко,
ще дойде ли крилатата любов?... Без мор..."
А тя отвърна: "Невърмор!"...
Обърках се... "Нима във Невърмория
се скита моята любов, на воля?...
Нима не може... в моя хол
да дойде тя?... Без меланхолия...
И да се любим - без въпроси, главобол...?"
А тя изкряска: "Невърмор!"...
Марин Тачков
29 януари 2012 г.
Ненадейно милата ми Папагалка
проговори... Изтървах писалката...
И я запитах със надежден взор:
"Хей, ти, кажи - при мен, поне за малко,
ще дойде ли крилатата любов?... Без мор..."
А тя отвърна: "Невърмор!"...
Обърках се... "Нима във Невърмория
се скита моята любов, на воля?...
Нима не може... в моя хол
да дойде тя?... Без меланхолия...
И да се любим - без въпроси, главобол...?"
А тя изкряска: "Невърмор!"...
Марин Тачков
29 януари 2012 г.
сряда, 30 ноември 2011 г.
Разговор с портрета на Мона Лиза
"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."
Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...
А тя ми проговори /тъй ме стресна/:
"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...
Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...
Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...
Марин Тачков
30 ноември 2011 г.
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."
Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...
А тя ми проговори /тъй ме стресна/:
"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...
Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...
Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...
Марин Тачков
30 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)